Владимир Николов откровен: Младите ни волейболисти грешат в избора на отбор

Ще преговаряме с опитни български треньори за Левски, обяви един от шефовете на сините.

След края на изпъстрената си с успехи състезателна кариера Владимир Николов се нагърби със задачата да вдигне родния си Левски на крака. Направи го първо с лични пари, след това успя да убеди настоящите спонсори да инвестират в клуба. В момента сините имат най-добрата спортна база в България и работят отлично с подрастващите, като младите волейболисти на клуба често са гръбнака на младежките национални гарнитури. Винаги директен, Николов отговори на въпросите на колегата Петър Стоянов от весетник „Тема Спорт”.

Г-н Николов, Левски обяви раздялата с Андрей Жеков. Защо ръководството на клуба стигна до това решение?
– Нашият ангажимент с Андрей Жеков приключи, имахме тригодишен такъв. Въпреки че сме доволни от съвместната работа, накрая на сезона идва момент на равносметка и това е. Няма нещо драматично.

Резултатът е определящото в крайна сметка.
– Няма как да сме доволни от резултата. Миналата година бяхме трети, сега сме шести. В спорта и това има значение.

Треньор с какъв профил ще търси Левски за следващия сезон?

– Ще започнем скоро, надявам се, разговори с по-опитни треньори и се надявам до края на месеца или до началото на май най-късно да финализираме.

Български наставник ли ще търсите или ще се спрете на чужденец?
– Първо ще опитаме с български треньор. Ако не ни се получат нещата, може да потърсим и международен вариант.

Каква ще е концепцията изобщо за Левски през следващия сезон? Предполагам отново ще залагате на момчета от школата.
– Развитието на наши волейболисти ще бъде основен приоритет. Естествено, ако на някой пост нямаме достатъчно класа, ще погледнем за подсилване в тази посока. Нищо няма да се променя в идеята за развитие за млади български кадри.

Какво ще бъде бъдещето на една от важните фигури за отбора – Боян Йорданов?
– Нека първо да видим каква ще е ситуацията с треньора. За мен не е редно да се прави отбор и след това да се търси треньор. Говоря за състезателите, които нямат дългосрочен ангажимент с нас.

Каква ще бъде целта пред Левски следващия сезон? За всеки отбор в България е много трудно да се бори с класата и финансите на Хебър.
– Ще се борим за медали, да може нашите състезатели да играят на най-високо ниво първо в България, а след това и в чужбина.

Понеже започнахме темата с младите състезатели. Един такъв взе за осми път наградата за Новак на седмицата в Колежанското първенство на САЩ. Развива ли се синът ви Алекс според вашите очаквания?
– Гледаме мачовете му, играе засега добре, учи се. Това, което нас като родители ни интересува, върви нормално.

Защо избрахте САЩ за неговото развитие, имахте ли изобщо дилема по темата?
– Не, тъй като Съединените щати са единственото място в света, където може да се учи и да се тренира на високо ниво. За нас като родители беше важно той да продължи да се учи. Нормално беше да изберем най-доброто място, където може да следва и играе – това, което него го влече.

Кое ви убеди да изберете точно Лонг Бийч?
– От вариантите, които имахме на масата, треньорът в Лонг Бийч беше най-добрият. Съответно Алекс избра този университет.

Треньорът, който визирате, е Алън Найп – селекционер на мъжкия национален отбор на САЩ от 2009 до 2012 година. Какво ви впечатли у този човек?
– Това, което знаех, в последствие в разговорите ми с него се потвърди, а именно, че е изключително компетентен на тема волейбол. Освен това е доста опитен в работата с подрастващи. Алекс е млад мъж, но още е подрастващ.

Виждате ли сина си променен за това време, в което не сте заедно? За пръв път той се откъсва от вас.
– Пораства. Всеки родител ще ме разбере какво казвам. Той пораства, възмъжава, става самостоятелен. Неща, които мама е правила тук всеки ден и ги е приемал за даденост, сега трябва да ги прави сам.

Другият ви син Симеон попадна в полезрението на националния селекционер Николай Желязков, това са думи на последния. Как виждате Моникато развитие, защото той ви е непрекъснато пред погледа.
– Радвам се, че Ники Желязков го е забелязал, но Мони е още малък, още е младша възраст. Доста хляб има да изяде още, за да започнем да говорим за волейбол на високо ниво. Тепърва има финали на старша възраст, на младша, европейско първенство за младежи, където ще се бори за място. Да не бързаме, стъпка по стъпка и ще видим пътят къде ще го изведе.

Ще има ли дилема пред вас и Алекс дали ще играе за мъжкия или за младежкия национален отбор това лято, ако има тази перспектива?
– Дилема няма да има. Това е решение, което Любо Ганев предложи на Управителен съвет, то бе разгледано и прието. Приоритет ще бъде мъжкият национален отбор и след това възрастта, в която попада съответният млад състезател. Това е идея, която аз подкрепям.

Съгласен ли сте, че мъжкият отбор ще чака добри резултати, когато момчетата на Мартин Стоев стигнат до него? Как гледате на подобна теза?
– Не смятам, че само момчетата, които Мартин Стоев води, ще трябва да чакаме. В по-горната възрастова група имаме момчета, които биха могли да играят на високо ниво. Това са Аспарух Аспарухов, Самуил Вълчинов, Николай Захариев, Любо Телкийски, Денис Карягин. Това са състезатели, които имат много качества и се надявам, че ще започнат да играят по-често. На тяхната възраст играта е много важен момент. А голяма част от тях играят рядко, което не е никак добре за тяхното развитие и за това на националния отбор.

Къде се скъса нишката и националният отбор започна да записва незадоволителни резултати в последните години?
– Трудно ми е да отлича една причина. Основната може би е, че хората, които можеха много, лека-полека се пенсионираха. В момента в националния отбор имаме само двама играчи на много високо ниво – това са Цветан Соколов и Тодор Скримов. Преди 10 години без проблем можех да изброя 9 такива състезатели, доказани по света. В крайна сметка това е голяма част от проблема – липсата на хора. За съжаление, докато нашите талантливи младежи не избират правилно отборите, в които да се развиват, трудно ще видим някакви сериозни резултати.

До това ли опира – до избора?
– До голяма степен да. Например Денис Карягин, който миналата година беше основен състезател в Нефтохимик,игра силно няколко години, но отиде в отбор (Монца б.а.), в който е резерва. Същото се случва и с Георги Петров. Стана шампион с Нефтохимик и беше в основния състав. Замина и за две години има изиграни 2 мача. Как този човек да дойде готов за националния отбор? Подобна е ситуацията и с Аспарух Аспарухов. Хубаво – казваме, че играе във Верона, но той е на терена в една трета от времето. Млад, талантлив български състезател. За мен това е сериозен проблем, с който трябва да се борят националните селекционери.

Споменахте Тодор Скримов. За него стана ясно, че вероятно няма да играе за националния отбор през тази година. Оправдавате ли подобно решение?
– Докато не влезеш в обувките на един човек, не знаеш какво му е. Знам само, че Тошко е един прекрасен човек и страхотен състезател. И за да стигне до подобно решение, най-вероятно има някакво основание, което ние не знаем.

Финално – тази година пред България предстоят две големи състезания – Лигата на нациите и световното първенство. Кое ще бъде най-голямото предизвикателство пред селекционера Николай Желязков?
– Със сигурност очаквам едно трудно лято. Има една поговорка, излязла от английския двор и взета навсякъде по света – „Кралят е мъртъв – да живее кралят”. Героите на националния отбор Тодор Скримов и Цветан Соколов няма да участват в Лигата на нациите и със сигурност ще отворят една голяма празнина предвид класата и опита, който имат. От друга страна в живота няма вакуум. Така че да се надяваме, че някой ще го запълни и ще дойдат новите герои, новите крале.