Седрик Каломбо: По-добре да ритам топка, отколкото да отнасям крошета

Футболистът на Царско село Седрик Каломбо даде обширно интервю за предаването „Калчо мания“ по „Макс спорт 3“, в което говори за пътя си във футбола, семейството и най-красивия си гол. Халфът на „царете“ не пропусна да коментира и Валери Божинов, както и да обясни защо не е станал боксьор. 27-годишният италианец сподели защо играе с номер 23 и как прекарва свободното си време.

– Трябваха ти само 5 минути, за да събереш погледите с атрактивен гол срещу Берое при дебюта си за Царско село. Очакваше ли такъв старт с новия си отбор?
– Честно казано, не очаквах, че ще вкарам в този момент. Но топката бе обещаваща и не се замислих при изпълнението. Рискувах да стана за смях, но се получи добре.

– Колко трудно е да се вкара гол със задна ножица? Колко процента умения и колко процента късмет са нужни за подобни изпълнения
– Както се казва, късметът помага на смелите. Ако не опитваш, няма как да имаш шанс. Но се изисква и чувство за координация. Разбира се, и доза късмет. Да кажем, че 50 на 50 са уменията и шанса при такива попадения. 

– Въпреки новите попълнения, които взе Царско село тимът е в една много неизгодна позиция – пред изпадане от елита. Ако това се случи, каква ще е твоята съдба? 
– Не бих казал, че сме близо до изпадане! Имаме все още доста мачове до края на сезона и съдбата ни е в нашите ръце. За бъдещето ще говорим едва след края на сезона. В момента мислим само и единствено върху това да постигнем целите си: а именно да останем в елита.

– Как ти се струва българското първенство? Какво ти харесва и какво не ти харесва в него? 
– В сравнение с Италия, българският футбол е доста физически. Хората тук са направо плашещи. Има такива по два метра. Но от тактическа гледна точка италианският шампионат е по-труден. Като цяло, българското първенство е доста здраво и сложно, има добри отбори, със силни състезатели.

– Защо избра №23 и има ли това някаква връзка с баскетбола? 
– Да, харесва ми много Майкъл Джордан, но 23 е едно от моите любими числа.

– Баскетболът ли е твоето хоби? 
– Баскетболът не ми е хоби, извън футбола предпочитам да играя на плейстейшън, да спя и да говоря с моите приятели в Италия по телефона.

– Прекарал си цялата си кариера в Италия, какво те накара да предприемеш тази крачка към една авантюра в България? 
– Получих предложение от Царско село и от мениджъра Томазо. Това за мен е различен опит и ми харесва много. Ако трябва да върна времето назад, бих приел подобна оферта без да се замислям.

– Разкажи ни твоята футболна история… 
– Започнах с футбола като малък в моя роден град в областта Марке – Фано. Така с времето стигнах до Лече. Именно в този клуб прекарах голяма част от юношеските ми години до дебюта ми за първия отбор. След това последва период, в който бях отдаван под наем. Там, където успях да изразя най-добре себе си и да покажа качествата си, бе в отбора на Губио. От Губио продължих към Салерно. От Салернитана бях под наем във Фоджа, Пиаченца. Но в Салерно нещата не се развиха по най-добрия начин, защото имах лични проблеми. И получих възможност тук в София, която искам да използвам, за да рестартирам кариерата си. До момента най-добрият ми период бе в Губио. В Губио всички бяха приятелски настроени, така както е и тук в Царско село. Чувствах се добре и във Фоджа, но в Губио прекарах две години и половина. Наистина много хубав период и от лична гледна точка. Разбирах се добре с всички треньори и съотборници.

– От какво семейство си? Има ли други спортисти сред близките ти? 
– Баща ми е бил професионален боксьор, чичо ми – също. Но аз предпочетох по различен спорт заради майка ми, която не искаше да ме удрят с крошета. И така ми даде топката, за да се забавлявам. По-добре да ритам топка, отколкото да отнасям крошета..

– Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш от футбола? 
– Не, никога. Докато имам детинското желание да играя, няма как да се откажа от футбола. Достатъчен ми е примера с Буфон, който въпреки че е на сериозна възраст, все още няма намерение да спира с този спорт. Мотивиран съм и в мен живее детето, така че изглежда трудно да кажа „стига“.

– Кой е голът, който никога няма да забравиш? 
– Много хубав гол, който съм вкарвал? Този със задната ножица, без съмнение! Има ли друг… не, не, този е моят №1! Останалите, които съм вкарвал, може да се реализират друг път, но този – едва ли.. Това е първата ми задна ножица.

– На кой отбор симпатизираш в Италия? 
– Да, на Милан. Запален привърженик съм на росонерите още от раждането ми. Не искам да говоря преди да е приключил шампионата, но се надявам да празнуваме заедно на централния площад в Милано. Концентриран съм върху изявите си в Царско село, но извън тях мисля постоянно за Милан. От сърце се надявам да не изпуснат първото място до края на сезона. Гледал съм мачове на живо на стадиона, най-вече като бях по-малък. Не знам дали има незабравим, но последния, който гледах на „Меаца“ беше срещу Рома, когато Милан спечели след гол в продължението. 2-1 с гол на Кутроне в края.

– Сега гледаш ли Серия В и знаеш ли, че България има представители там? 
– Спомням си, че имаше един играч, мисля, че Кирилов се казваше. Преди няколко години беше в Италия, в Римини. Колкото до Валери Божинов, има нещо общо в нашите футболни пътища. Работих с негов треньор в Лече, който ми е разказвал доста истории за него. Дон Дамяно, Дамяно Мадаро.

– Един малко по-неприятен въпрос свързан с националния обор на Италия. Как ще коментираш загубата от Северна Македония… 
– Неприятна загуба и аут за Световното. Няма какво да се направи повече. Означава, че от 8 години Италия няма да играе на световно първенство. Надявам се да не станат 12. Ще видим какво ще стане след 4 години и дали младите ще се представят по-добре. Италия има 4 години, за да се възроди. Но да не забравяме, че през миналата година адзурите спечелиха европейското първенство. И не всичко е загубено. Само един епизод, който не се получи според очакванията. Поглед към квалификационните мачове преди това, една от дузпите да беше вкарана и всичко това с Македония нямаше да се случи. Но съдба, какво да се прави.

 – Ако трябва да се опишеш с една дума, коя ще е тя? 
– С една дума? Може би шегаджия, палавник.. Обичам да съм в компания и да се шегуваме.