Джаспър: Щастлив съм, че избрах България, имам много добра връзка с Александър Димитров

През зимата младежкият национал на България – Силвестър Джаспър смени клубната си принадлежност, заменяйки тима от английската Лига 2 Колчестър с този от шотландския елит Хибърниън. От няколко дни той е в България заради лагера на „лъвчетата“, които се подготвят за евроквалификациите с Нидерландия и Уелс. В интервю за колегите от „Гонг“ той говори за предстоящите мачове, за новия си отбор в Шотландия и за амбициите си.

– Може би нашите читатели знаят, но ние с теб направихме едно много интересно интервю през месец октомври, след което се случиха доста нови неща с теб, за които ще се радвам да си поговорим. Дай първо да започнем с предстоящите мачове на младежкия национален отбор на България срещу Нидерландия и Уелс. Какви са твоите очаквания за тези срещи?

– Аз мисля, че ние имаме много група тук, с много талантливи футболисти. Мисля, че имаме много добър шанс да спечелим и двата мача. Няма да е лесно, но имаме добри треньори, добри хора в групата. Да, мисля, че е възможно.

– Твоят дебют за младежкия национален отбор беше именно срещу Нидерландия. Има ли в теб някакво по-особено чувство за реванш, тъй като тогава загубихте доста злощастно и след очевадни съдийски грешки?

– Не искам много да приказвам за съдията, ама всички знаят и видяха какво стана в тоя мач. Аз искам да спечеля всеки мач и няма значение дали сме загубили или спечелили в миналия мач. Вярно, има чувство за реванш, защото те са ни били в техния дом. Сега те идват при нас в България и ние не можем да им позволим да ни бият тук.

– Каква е обстановката сред момчетата, има ли настроение в лагера?

– Всичко е екстра, всичко е добре. Играем на карти, приказваме си, бъзикаме се. Аз се запознавам и с новите тук, които не съм виждал. Хубаво е, че всички сме тук, имаме нещо като ден за запознаване. Да, всичко е добре.

– Любопитно е, че сега ще има друг случай, подобен на твоя – този на Слави от Валядолид, който също така беше записал мачове за Испания, но също като теб взе решение да играе за България. Запознахте ли се, говорихте ли си?

– Още не, мисля че той имаше мач тази седмица и ще дойде утре или довечера.

– Опиши ни какво е да работиш с Александър Димитров, тъй като в твоята кариера това е първият случай, в който работиш с български треньор и си в българска съблекалня? Какво е по-различното?

– Той много говори с мен, а и с всички момчета. Когато съм бил с Англия или в клубните отбори – там треньорът много не ти звъни, нямаш такава връзка с треньора ти. Но тук той го прави, както и другите треньори ми звънят, виждат как съм, бъзикаме се. Много е важно да имаш това с треньора си, защото така можеш да кажеш каквото поискаш на него. Например, ако имаш проблеми или за нещо си доволен или не си доволен – можеш да приказваш с него и всичко да се направи добре. Имам много добра връзка с него и с всички тук.

– Преди няколко месеца, когато направихме онова интервю с теб и ти избра да играеш за България – каква беше реакцията на твоето семейство?

– Те бяха много щастливи, че имам възможността да играя за България. Майка ми е оттук, а баща ми е учил тук, имам и много семейство тук. Те всички бяха много доволни, че ще мога да играя за България. Беше добър момент за всички и бяха съгласни.

– Те ще успеят ли сега да дойдат да те гледат, например в Уелс?

– Баща ми е тук, той даже беше с мен в полета, дойде с мен. Той е тук, семейството ми е тук, всички ще дойдат. Майка ми и сестра ми са ангажирани, ама и те ще дойдат в Уелс да ме гледат, да.

– През изминалия зимен трансферен прозорец ти смени своята клубна принадлежност, като премина в елитния шотландски Хибърниън. Кажи ми как се стигна до трансфера и как се чувстваш в клуба?

– Беше много странно, защото вече беше почти краят на януари и още нямах друг клуб, където да отида под наем. В последните няколко дни директорът на Фулъм ми звънна и ми каза, че имаме интерес от Хибърниън. Аз му казах: „да, добре, съгласен съм да отида там“. И така в последния ден чакам, чакам, но нищо не става. Седя си вкъщи, ям си, вече е шест-седем часа, когато ми звънна директорът от Фулъм. Каза ми, че няма нищо да стане. Приказвали с Хибърниън, ама не можело да се намери договорка. Казах му: „добре, ще остана във Фулъм“. Бях съгласен, просто искам да играя футбол. Час-два по-късно, вече към 8-9 часа, ми звъни моят агент и ми казва: „оо, не, още приказват Хибърниън и Фулъм, може да стане уговорка“. Аз му казах: „да, добре“. После ми звънна треньорът на Хибърниън (б.а. Шон Малоуни, бивш национал на Шотландия, играл за Селтик и Астън Вила). Каза ми: „Много ме харесваме!“. Също така как иска да играя за него, какво по-точно харесват в мен, защото са ми гледали играта от Колчестър и Фулъм и искат да ме вземат. Аз съм съгласен, казвам му „да, добре звучи“. Много е важно треньорът да те харесва и да иска да те играе. Отиде до 10-11 часа и чак тогава ми изпратиха контракта. Тогава нямах принтер у дома и трябваше да отида до семейството ми в тяхната къща, за да мога да принтирам, да го сканирам после обратно и да го изпратя пак на тях. В последните 5-10 минути преди затварянето на прозореца успях да подпиша и те да логнат всичко онлайн. Да, беше много стресиращо.

– Както се казва, има хепиенд и една класическа история за напрегнат трансфер в „deadline day”. Как се чувстваш в момента в Хибърниън, тъй като все пак си в Шотландия и там е малко по-специфичен край на Великобритания с по-различен манталитет? Там и футболът е по-различен от английския, който си играл до момента.

– Първото, което е различно, е, че живея някъде другаде. Вече не съм на час-час и половина от дома. Сега съм на 7-8 часа с кола и е много различно. Шотландия е много хубава страна. В Единбург също е много хубаво да се разходиш. Напомня много за Лондон, но просто е по-малко. Хората са много хубави и добри с мен, приказваме си. Аз харесвам футбола там. Титуляр съм в последните 5-6 мача и се представям добре, поне аз така си мисля. Имам добро самочувствие в играта ми и мисля, че треньорът има такова с мен, използва ме всеки мач. Просто искам да съм добър за него, защото той ми дава минути да играя и аз искам да му давам насреща.

– Лесно ли ти беше да се адаптираш към колектива?

-Да, много лесно. То е лесно, когато приказваш езика. И макар да е друг отбор, когато си добър на футбол, не ти трябва много да приказваш, защото краката ще приказват за теб. Лесно беше, когато играеш с добри играчи, пък е още по-лесно да се разберете.

– Факт е, че ти допреди няколко месеца играеше с Колчестър срещу отбори в Лига 2, които нямат някакво особено място във футболната история. Месеци след това ти игра срещу Рейнджърс на „Айброкс“ и имаше възможността да играеш срещу Селтик, макар и на вашия стадион. Опиши ми какво е чувството да играеш срещу тези два европейски гранда, особено за това какво е да излезеш пред пълен „Айброкс“?

– Беше много яко. Такъв шум не съм чувал никъде и на никой стадион в живота ми. Да, те ни вкараха, но когато чух как всички викат, трябваше да си запуша ушите, защото беше толкова високо. Хубаво беше, да, но да ти кажа честно – когато аз играя, може да е с Барселона или Байерн Мюнхен, но аз съм фокусиран върху това какво да правя с топка в краката ми, а не дали има сто хиляди или десет човека на трибуните. Аз съм тук да играя футбол и да ставам по-добър за отбора ми и за треньора ми. Мисля, че направих това и в двата мача. Доволен съм повече от мача със Селтик, защото загубихме от Рейнджърс (б.а. Хибърниън завършва 0:0 със Селтик и губи 0:2 от Рейнджърс). Да, хубаво беше и в двата мача.

– Преди няколко дни ти успя да запишеш много красиви две асистенции с екипа на Хибърниън в ¼ финал за Купата на Шотландия, когато спечелихте срещу Мадъруел с 2:1. Какви са амбициите на Хибърниън в този турнир? Сега ви предстои градско дерби на полуфинала срещу Хартс, а ако се класирате на финал, ще играете срещу победителя от Рейнджърс – Селтик. Имате ли амбициите за купа, мечтаете ли?

– Естествено, да. Искаме този сезон да спечелим Купата и да завършим най-малко четвърти в първенството, защото ако завършим 4-ти, ще отидем в Лигата на конференциите през следващата година. Имаме дори повече мотивация, защото ще играем срещу Хартс. Това е голямото дерби на Единбург, това са двата отбора там. Много ще искаме да ги бием.

– Какви са твоите лични амбиции с екипа на Хибърниън? Представяш ли си да останеш и през следващия сезон там?

– Засега не знам. Това, което мога да кажа, е, че съм много доволен там. Доволен съм от всичко – от треньора, играчите там, всички други треньори, феновете. Особено последните приказват с мен и аз виждам онлайн, че те искат да остана и да подпиша. Сега обаче трябва да изчакаме клубовете. Ако Фулъм и Хибърниън може да се договорят, добре, ама ако не могат… Не зависи от мен.

– Един леко страничен въпрос, който сега ми хрумна. Аз знам, че ти си много добър приятел с Фабио Карвальо, който, живот и здраве, ще подпише с Ливърпул. Кажи за феновете на Ливърпул в България какво да очакват от него?

-Той е много добър играч! Аз съм играл с него още от 13-14-годишен. Той е като мен – може да тича с топката, да вкарва голове, асистенции и е много креативен играч. Може в тесни места на терена да вземе топката и да направи хубав пас. Просто е много интелигентен играч.

– Вие и много си приличате, изглеждате като братя.

– Да, да, когато бяхме по-малки, ни викаха: „ооо, вие братя ли сте“, а ние се смеем. Ама да, хубаво изглежда (смее се).

– За финал – какво да очакваме от теб с екипа на България срещу Нидерландия и Уелс?

– Голове, асистенции, финтове. Просто искам да сложа усмивки на вашите лица.