Слави: За мен е чест да играя за България

Борислав Ивайлов Станков, популярен още като Слави, е роден на 5 май 2002 г. в Уеска, Испания в семейството на българи от Враца. Футболният му път преминава през престижни академии като Реал Сарагоса, Уеска и Валенсия, след което през 2019 г. преминава във Валядолид. Отличното му представяне в юношеските гарнитури и дубъла на „бланкивиолетас“ привлича вниманието на селекционера на Испания до 18 год. Пабло Амо, който му изпраща повиквателна в началото на 2020 г. За „Ла Роха“ Слави изиграва четири мача и реализира две попадения – срещу Мексико и Япония. В свой материал, посветен на младия нападател, престижният испански вестник „АС“ пък го нарича „надеждата на Роналдо“. Силният старт на годината обаче е помрачен от контузия, която го вади от терените за цели осем месеца. Следващата 2021-а обаче му дава нови поводи за оптимизъм – той започва да бележи за дубъла на Валядолид и бива възнаграден с дебют за първия тим при домакинското равенство 1:1 срещу Малага. 2022-а също започва обещаващо за таланта – два гола още в първия мач за годината срещу Рейес. Своеобразната „черешка на тортата“ пък е повиквателната за младежкия национален отбор на България, като той се съгласява да носи екипа на родината на своите родители след няколко разговора с Александър Димитров.

Слави се съгласи да даде своето първо интервю пред българска медия пред колегите от „Гонг“, а в приложеното видео може да видите и най-добрите му моменти през настоящия сезон:

– Разкажи ни малко повече за себе си, тъй като твоят футболен, а и житейски път преминава изцяло извън България и едва ли са много хората у нас, които знаят малко повече за теб?

– Здравей! Казвам се Борислав, но всички ме познават като Слави. Роден съм в Уеска, Испания. Родителите ми са от Враца и имам двама братя. В момента уча втори курс педагогика в Университета на Валядолид.

– Как се появи твоята любов към футбола?

– Започнах да играя футбол от 5-годишен, а любовта се появи покрай класа в училище, защото винаги играехме футбол в междучасието.

– Кой ти беше любимият футболист, когато беше малък и защо?

– Когато бях малък, имах много любими футболисти, но мога да отлича Раул Гонзалес и Фернандо Торес.

– А на кой футболист се възхищаваш в момента и защо?

– В момента много ми харесват Холанд, Бензема, Левандовски…защото са нападатели като мен!

– Кога разбра, че се чувстваш най-добре като нападател? Играл ли си и на други позиции?

– Когато бях малък, започнах да играя като вратар, но по-нататък усетих, че исках да вкарам много голове, а не да защитавам. Така станах нападател.

– Кои са отборите, в които си играл като юноша, преди да стигнеш до Валядолид?

– Хувентуд де Уеска, УД Амистад Сарагоса, Реал Сарагоса, СД Уеска и Валенсия.

– Как се стигна всъщност до трансфера в Валядолид? Кой направи контакт с теб?

– Не бях доволен във Валенсия и реших да напусна клуба, за да отида някъде, където да залагат повече на мен.

– Ти си вече трета година там. Как се чувстваш в клуба и какво можеш да ни разкажеш за него?

– През първата година пристигнах с много енергия, за да играя добре и да израсна като футболист. Определено направих добра година. През втората бях контузен и не можах да играя в много мачове. Тази година направих дебют като професионален футболист с първия отбор на Валядолид.

– В момента с Валядолид Б сте в неприятна поредица без победа и се намирате в зоната на изпадащите на Primera RFEF. Може ли да се каже, че предстоящият ви мач срещу Талавера е на живот и смърт, тъй като при нова загуба ще изостанете прекалено много в класирането?

– Мисля, че да. Остават 12 мача и е много важно да бием Талавера, както и в останалите мачове, за да спасим участието си в групата. Мисля, че всяка точка е въздух за нас.

– През този сезон ти дебютира за първия отбор на Валядолид в Ла Лига 2 срещу Малага, като за малко щеше да запишеш и асистенция. Опиши ни какво си спомняш от мача и как се чувстваше като цяло при дебюта си.

– Беше голяма радост за мен и моето семейство. Беше много хубав момент, защото хората ми пляскаха много и се чувствах много подкрепен. Когато излязох на терена, се чувствах много спокоен и уверен.

– През 2020 г. ти претърпя сериозна контузия, която те извади извън терените за много време. Как ти повлия тя? Може ли да се каже, че по някакъв начин е спряла развитието ти? Успя ли да я преодолееш напълно?

– Контузията ми беше много сериозна, бях 8 месеца извън терена. Първите дни бяха много тежки, но след това започнах да гледам позитивно на нещата. Всичко това ме направи по-силен психически и работих всеки ден, за да се възстановя напълно. Когато се върнах, успях да вкарам няколко гола, за да завърша добре сезона.

– Световна легенда на футбола като Роналдо е собственик на Валядолид. Виждал ли си го, имал ли си възможността да се запознаеш с него? Какви са впечатленията ти като цяло от него?

– Да, виждал съм го няколко пъти и успях да говоря с него. Той е много близък човек и дава добри футболни съвети.

– По-късно през месец март младежкият национален отбор на България има важни мачове с отбори като Нидерландия и Уелс. Доколкото знам, селекционерът Александър Димитров е разговарял с теб относно възможността да играеш за България. Ще приемеш ли поканата му и какво би означавало за теб да играеш за България?

– Да, ще приема поканата. За мен е чест да играя за българския национален отбор, защото моето семейство е от България. Очаквам да спечелим всички мачове.

– Какви са твоите мечти и цели във футбола?

– Искам да се подобря, за да бъда по-добър футболист и да печеля всичко възможно.