Християн Стоянов: Среброто от Токио беше дълго чакан медал

– Християн, тази година спечели два медала на големите състезания – Европейското първенство за хора с увреждания и Паралимпийските игри, като и на двата форума те победи единствено руснакът Александър Яремчук. Колко не ти достигна, за да се пребориш с него за първото място?

– С Александър се познаваме отдавна и сме в приятелски отношения, всеки е добронамерен към другия и следи развитието му, поддържаме връзка чрез социалните мрежи, на състезания обменяме информация. С него сме равностойни съперници, що се отнася до физическите данни и резултатите ни. В случая той имаше предимство, тъй като в този период беше с по-добра аеробика, по-голям кислороден капацитет и по-добра икономичност. Тези качества се развиват с определн тип тренировки, на които наблягам повече в момента. А иначе, от голямо значение е психическото състояние, в което атлетът се намира по време на дадено състезание. Има и други ключови фактори, от които зависи крайният резултат. Например на Световното първенство в Дубай през 2019 г. аз успях да го победя, защото се възползвах по-добре от ситуацията по време на състезанието и бягането ми се разви по-добре.

– България имаше само четирима участници в Токио, но ти и Ружди Ружди си тръгнахте от Япония с медали. На база резултатите ви през сезона вашият успех беше очакван. Ти беше ли уверен в себе си, че ще си тръгнеш от Токио с медал?

– Заминах за Токио не просто, за да взема медал, а за да стана шампион. Там обаче рискувах в последните метри и не ми стигнаха силите да победя. Въпреки това съм доволен от среброто и това определено е един много очакван медал. Искам да бъда първи следващия път, но преди това има Европейско и Световно, а Яремчук ще бъде и на двете, така че ме очакват още предизвикателства от него на пистата…

– В Рио де Жанейро ти беше изключително млад – само на 17, но се представи много добре в дебюта си на такъв форум. Ако сравниш Игрите в Бразилия и тези в Токио – какви чувства изпита?

– Емоцията е една и съща, но този път беше по-интензивна. Преживяването беше по-осъзнато, а и по-ценно, защото успях да спечеля медал.

– Заради пандемията от COVID-19 Паралимпиадата в Токио се проведе без зрители. Както е усещането да бягаш на таково невероятно съоръжение като Олимпийския стадион, но да е пусто и без публика?

– Пустотата на стадиона не ни повлия негативно, напротив, дори ни помогна да бъдем малко по-концентрирани. Емоцията да бъдеш пред голяма публика е несрванима, но невинаги е полезна за състезателите в нашия спорт. Натоварването ни е голямо както физически, така и ментално, следим едновременно за много неща. Когато бягаш 4 минути и нямаш собствен коридор, това налага да имаш стратегия и да я адаптираш в хода на състезанието, нямаш сигурност и си рамо до рамо с още 11 човека, всеки от които се бори за своето представяне със собствена стратегия…То е като да четеш книга и край теб да говорят едновременно 10 човека. И като добавим това, че по време на нашите състезания понякога текат паралелно няколко в други дисциплини и публиката подкрепя много спортисти едновременно, действително тишината може да помогне на всички, които сме на пистата.

– Наред с успехите ти при атлетите с увреждания постигаш такива и при здравите спортисти. Неведнъж си печелил състезания в България, имаш и национални титли. Срещаш ли повече уважение сред своите съперници на национално ниво?

– На национално ниво всички се познаваме и си помагаме, всеки изпитва респект към останалите и емоцията на пистата е голяма. В България се състезавам само със здрави атлети (без физически увреждания), което ми дава възможност да се развивам в среда с добра конкуренция и да постигам добри резултати. През 2020 г. станах национален шампион в зала на 1500 м, после и на открито, след това финиширах първи и на националния кроскънтри шампионат на 8000 метра. През 2021 г. отново на държавното първенство на 1500 м в зала…

– Кой беше първият човек, на когото се обади след спечеления медал в Токио?

– На треньора си, защото се опитвахме да се намерим един друг на големия олимпийски стадион (смее се). Веднага след това се чух с годеницата ми.

– Последните две години беше избран за “Спортист №1 на България за хора с увреждания”. Тази година отново борбата за това отличие би трябвало да е между теб и Ружди Ружди. Колко ценно е за теб подобно признание?

– Това е една от наградите, когато успееш да реализираш добри резултати. Изключително ценно е за мен това признание за усилията, които полагам, но най-важно винаги ще си остане онова, което постигам на самата писта.

– От много години поддържаш отлична спортна форма – каква е тайната, какъв е твоят хранителен режим?

– След тренировките и съня от основно значение за бягането е именно хранителният режим. Моят не е строг и не изключва почти никакви храни и напитки, но всичко, което приемам, е в умерени количества. Не консумирам алкохол и газирани напитки, но от храна не се лишавам. Винаги се вслушвам в импулсите на организма и си хапвам от всичко. От 5 години насам телесното ми тегло е между 54-57 килограма. В основата на диетата ми са овесените ядки, макаронените изделия, месото, плодовете и зеленчуците. От 4-5 години използвам широка гама от хранителните добавки на Herbalife Nutrition. Подобни продукти са от голямо значение за професионално трениращите атлети, тъй като храната, сама по себе си, е крайно недостатъчна, за да се възстанови изразходената енергия.

– Разкажи малко повече за подкрепата на твоята годеница, която също има немалък принос за отличното ти представяне на пистата?

– Елена е човекът, който вижда всички страни на случващото се около мен. Тя споделя с мен ежедневните трудности и пречки, заедно с нея ги преодоляваме. Изключително съм ѝ благодарен, че понякога пренебрегева себе си и своите нужди, за да мога да тренирам пълноценно и да се фокусирам върху бягането. Винаги се вълнува много покрай всичко, което се случва с мен, и ми е голяма подкрепа. Тя ме разбира по-добре от всеки друг, тъй като е бивш лекоатлет в същите дисциплини. Любовта ѝ към точните научки обаче измести спорта и в момента е практикуващ микробиолог, но също е амбизиозна и целеустремена да се развива и в други сфери на науката.

– Какви други състезания ти предстоят до края на годината? По традиция участваш на много кросове, но може би сега ще си вземеш по-дълга почивка?

– Тази година решихме с моя треньор през есента да не се състезавам, а да се съсредоточим върху възможно най-правилната за мен подготовка. Затова и не взех участие в есенния сезон, който приключи току-що. Сега се фокусирам върху качествата, които до момента не съм развил достатъчно, а са ми необходими, за да побеждавам.

– Споделял си за своята страст към фотографията – в тази изключително натоварена година остана ли ти време да усъвършенстваш възможностите си зад обектива?

– 2021-ва година до момента е нулева за всичките ми хобита, тъй като се отдадох 100 процента на подготовката и състезанията. Надявам се през последните оставащи месеци да успея да отделя поне малко време и да поснимам за удоволствие.