„ЦСКА ще победи в Норвегия, Густаво е вратар с много качества“

Ивайло Иванов е роден на 08.12.1974 година в София. Той е юноша на ЦСКА. През сезони 1993/94 и 1994/95 е в първия отбор, но не записва официален дебют, а преминава в Ботев (Враца) през 1994. Завръща се при „армейците“ през 1998, като остава седем сезона. През лятото на 2005 подписва с гръцкия Илисиакос, след което за кратко е в Кавала. През лятото на 2008 преминава в Миньор (Перник), а през сезон 2011/12 е в Берое (Стара Загора). През пролетта на 2013 играе в Славия, където прекратява кариерата си. Има 107 мача в „А“ група (55 за ЦСКА и 52 за Миньор). С отбора на ЦСКА е двукратен шампион на България през 2002/03 и 2004/05 и носител на Купата на България през 1998/99. Има 12 мача за „армейците“ в евротурнирите.

След приключване на активната си състезателна кариера, през 2013 година става част от спортно-техническото ръководство на Добруджа, където е асистент на Светослав Тодоров като треньор на вратарите. От началото на 2015 наследява на поста Здравко Букарица и влиза в щаба на Красимир Балъков като треньор на вратарите в Литекс, а след неговото уволнение изпълнява същата длъжност и при Люпко Петрович. Започва работа като треньор на вратарите на втория отбор на ЦСКА през август 2016, а в края на ноември 2016 е назначен за временен треньор на вратарите на ЦСКА, като след оставането на Стамен Белчев като старши треньор остава постоянно на този пост. След два сезона в ЦСКА. През юли 2018 е треньор на вратарите в ДЮШ на ЦСКА. На 17 юли 2020 започва отново работа като треньор на вратарите на ЦСКА при Стамен Белчев. Остава в тима като треньор на вратарите и при Даниел Моралес, и при Бруно Акрапович. От 28 март 2021 се завръща на работа като треньор на вратарите в школата на ЦСКА.

Пифа играе при единственото до момента гостуване на „червените“ в Норвегия – 0:0 срещу Молде. Той се съгласи да даде интервю за ТОПСПОРТ, в което говорим за днешния мач срещу Бодьо/Глимт и по още много теми, свързани с любимия му ЦСКА.

Иво, ЦСКА има само едно гостуване в Норвегия до момента. Ти взе участие в него и не допусна гол – 0:0 срещу Молде. Какви са спомените ти от този двубой?

– Интересното е, че направих официален дебют за ЦСКА именно в евротурнирите. Това се случи по време на предното гостуване – 0:0 срещу Белшина. Отново не допуснахме гол. Което значи, че дебютът е бил добър. В Норвегия играхме мъжки. Стъпихме здраво срещу здравите момчета на Молде. Не само, че стигнахме до нулево равенство, но можеше да спечелим мача. Изявите на целия отбор бяха добри. Изпълнихме крайната цел, защото победихме норвежците с 2:0 на „Армията“. Тогава бяхме добри и във фаза защита, и в нападение. Продължихме напред и отпаднахме чак от Атлетико (Мадрид).

Във втория мач с Молде спаси дузпа. Това ли е един от най-добрите ти двубои за ЦСКА?

– Определено един от най-добрите ми мачове е именно този срещу норвежците в София. Нямаше как да стане без помощта на останалите момчета, но конкретно за мен беше един от най-добрите ми мачове. Не само заради спасената дузпа.

Очаквахте ли тогава да направите такъв пробив в Европа и да изиграете толкова мачове – два срещу Белшина, още толкова срещу Молде, Сервет и Атлетико (Мадрид)?

– Треньор ни беше легендата Димитър Пенев. Давахме всичко от себе си, всеки ден – както на тренировките, така и по време на мачовете. Нещата се получаваха. Имаше много качество като футболисти в отбора. Бяхме страхотен колектив и се борехме за всяка педя земя на терена. Излизахме да печелим всеки мач. Няма как да е по друг начин, когато си част от ЦСКА.

Може ли да направим паралел между онзи отбор на Молде и този на Бодьо/Глимт?

– Приликите са в това, че са здрави момчета, борбени и силни физически. Винаги е така, когато говорим за отбор от Норвегия. В същото време играят бърз футбол, който приляга на отбор в Европа. Не казвам, че ние не можем да го правим, дори можем да го правим много по-добре от тях. Въпросът е да го покажем на терена и да излезем с чест от мача, да вземем точки.

Трябва ли това 6:1 срещу Рома да плаши ЦСКА или „армейците“ няма как да са аутсайдери срещу отбор от Норвегия? Още повече, че до момента ЦСКА има 4 мача срещу съперници от тази страна, а балансът е 2 победи, 2 равенства и нито едно допуснато попадение…

– Клише е, но е вярно – във футбола мач с мач не си прилича. Няма нищо общо днешната среща с двубоя на Бодьо/Глимт срещу Рома. Въпросът е да стъпим здраво и мъжки на терена. Трябва да спечелим точка или 3. Важно е и за престиж, и заради коефициента, а и заради сериозните финансови постъпления, които може да влязат в касата на клуба.

Скоро Густаво Бусато ще стане чуждестранният вратар с най-много мачове за ЦСКА в историята на клуба. Работил си с него. Мнението ти за Бусато, Димитър Евтимов и Алекс Божев?

– Щом са в първия отбор на ЦСКА, значи са много добри вратари. Мачовете им го показват. Няма безгрешен вратар. Дори тези в най-големите отбори понякога допускат елементарни грешки. Никой не е застрахован от грешки, но двамата показват постоянство и израстват все повече и повече. Имат страхотна перспектива и добро бъдеще. И тримата са много добри вратари, познавам ги отлично. Имат качества и на тях може да се разчита по всяко едно време.

Да поговорим само за Бусато – кои са най-силните му страни и къде трябва да работи, за да подобрява играта си?

– Силните му страни са много. Технически е много добре. Както при ловенето на топката, така и при играта му с двата крака. Много са компонентите, които мога да отлича. Играта му един на един също е страхотна. Силно оръжие, което му помага – на него и на отбора. Стреми се във всеки мач да дава 100% от себе си. Невинаги се получава, но в повечето случаи нещата му се получават. Постоянно той тренира и дузпи. Виждате колко много спаси в последните години.

Има ли други вратари от българското първенство, което ти правят добро впечатление?

– Има млади момчета, които оставят добри впечатления. Като вратаря на Славия Светослав Вуцов. Има бъдеще пред него. Но, поне според мен, още не е готов и подготвен за нашия клуб. Защото гледам, че се говори и пише по тази тема. Има време – да изиграе мачове, да натрупа самочувствие и рутина, за да се подготви по най-добрия начин за ЦСКА. Има и други перспективни вратари, но трябва да работят всеки ден, за да се развиват и да преследват своите мечти.

Връщаме се на мача Бодьо/Глимт – ЦСКА. Ще се повтори ли резултата от двубоя с Молде, най-малкото?

– Определено мисля, че няма да загубим. За някои ще бъда голям оптимист, но казвам, че ще спечелим в Норвегия. Заради това излиза ЦСКА във всеки един мач. ЦСКА винаги се бори за победа и вярвам, че ще си тръгне с такава днес.

Беше треньор на вратарите в първия отбор на ЦСКА, сега си в школата. Може ли да кажеш имена на млади вратари там, за които да внимаваме и които ще пробият във футбола?

– Тренирам вратарите на три от наборите в школата на ЦСКА. Всичките имат потенциал. Няма как и не искам да отличавам даден вратар. Защото това би демотивирало останалите. Не мога гласно да похваля само един или двама. Тук всички са важни и с всеки се работи еднакво. Всеки зависи най-вече сам от себе си – колко иска да постигне, къде иска да стигне. За какво мечтае, колко ще работи, колко ще е отдаден на футбола. Направят ли го, пробият ли в големия футбол, той след това ще им върне всичко по две. Лишенията и здравата работа рано или късно дават резултат.

Ти си софиянец, юноша на ЦСКА, голям „армеец“. И фен на отбора. Със сигурност и ти очакваш титлата най-накрая да се завърне на „Армията“. Този сезон ли ще се случи?

– Силно се надявам! Това не мисия невъзможна. Но трябва постоянство и победи във всеки мач. Всяка година в ЦСКА всички работят именно за изпълнението на въпросната цел, бъдете сигурни в това. Ще се случат нещата, в най-скоро време.

Имаш близо 90 мача за ЦСКА във всички турнири като футболист. Кои са най-паметните за теб мачове и кои са оставили най-лоши спомени? Ако не се лъжа, нямаш победа срещу Левски на терена…

– От дете мечтата ми беше една – да играя за ЦСКА. Сам го каза, израснал съм тук и обичам отбора. Помня мачовете в евротурнирите, с добро. Имам победа срещу Левски, но е така – не съм бил на терена, а в групата за мача. Всеки знае кой е най-лошият ми спомен във футбола… Не искам да се връщам към онзи мач в Ловеч. Не искам да се сещам за тази среща, защото тогава бях много близо да прекратя кариерата си.

Показал си характер, за да продължиш. И след този мач, и след скандалите в Кюстендил, когато ти и Адалберт Зафиров бяхте бити в съблекалнята. Това ли е в основата – характер, да стиснеш зъби и да се изправиш, когато си на земята?

– Определено това са най-възловите и ключови моменти по въпроса дали да продължа своята кариера на терена. Никога не съм си и помислял, че това, което се случи в Кюстендил, може да се случи във футбола. По-скоро бях пред отказваме след онзи мач в Ловеч. Но бързо преборих тези черни и лоши мисли. Явно е така, показал съм характер.

Мислил ли си някога да станеш старши треньор? Има примери за бивши вратари, които правят отлична кариера като наставници…

– Не, аз знам моите възможности. Знам какво търся и искам. Искам да бъда треньор само на вратари. Това ме влече, това искам да правя. Смея да твърдя, че до момента нещата ми се получават добре. Надявам се на още повече успехи, на шампионски титли за школата, евентуално някой ден и с първия отбор. Това са мечти, които преследвам всеки ден и работя за тях. Всеки Божи ден!

Автор на интервюто с Ивайло Иванов: Ангел Домусчиев / „Топспорт“