Разсекретиха 5-те прякора на Григор Димитров. Култови са.

Гришуникум, Григениален, Григофантазия, Гришолепний, Гришлем. Това са само част от прякорите на българския тенисист Григор Димитров, показва любопитно проучване на проф. Анна Чолева-Димитрова от Института за български език при Българската академия на науките.

„Българите много обичат да дават прякори и имат голяма свобода на словотворчество в онлайн среда. Повече прякори от спортистите получават само политиците.“ Това разказа проф. Анна Чолева-Димитрова пред dir.bg след лекцията й на тема „Прякорите в онлайн пространството, или за нестихващото творчество на спортните фенове“.

Чолева е проучвала фенстраницата на българския тенисист Григор Димитров и още два сайта през периода 2017 – 2018 г. и през настоящата година. В това време е установила 156 прякора и прозвища, давани както на Димитров, така и на неговите съперници.

Проф. Чолева-Димитрова признава, че прякорите, които дават хейтърите, „не са за слушане“.

Сред по-интересните прозвища на българския тенисист е Дриймитров – от английски dream – мечта, сън, но най-често използваният прякор е Наш’то. Сред по-интересните вариации на прякори, свързани с игра с личното име на Григор Димитров, са Гришуникум, Григениален, Григофантазия, Гришолепний, Гришлем. Най-новото прозвище, което тя е констатирала, е отпреди месец, след мача с Даниил Медведев на Индиън Уелс, на 13 октомври. Наречен е от фен Боримечков – GriGOD Borimechkov. Тя напомни, че Боримечката е известен герой на Иван Вазов от „Под игото“. Този прякор идва и като игра с името на Медведев. Друго интресено прозвище дадено на Димитров от негов фен след последния му мач е Grigorius Maximus, напомнящо за имената на римските императори.

При прякорите на опонентите българските фенове освобождават своя творчески потенциал. Сред играчите с най-много прозвища е Хуан Мартин дел Потро, наричан Хиена Мартин Дел Порко, Кулата (от Тандил), Тандилеца, Дингила от Тандил, Кульо, Тандилския Дангалак, ДелПо-Хамалина и дори Голямата Косматка (по името на известната могила, в която е разкрита неограбена тракийска гробница), отбеляза тя.

Много прякори има и Роджър Федерер. Най-често те са свързани с неговото дълголетие в тениса – Дъртерер, Дедо, Дедко, Чичо, Дъртия, Дъртио, Дъртенегер, Дъртоний, Дъртонян и дори Тутанкамон. Освен това на Федерер феновете на Димитров са дали прякор, свързан с името на жена му (Мирослава Вавринцова) – Мирко, Мирчо. Проф. Димитрова отбеляза, че българите имат традиция да дават подобни прякори, като с това изразяват леко подигравателното си отношение към представители на мъжкия пол, които слушат жените си.

Обичайно един тенисист получава по няколко прякора и те могат да бъдат мотивирани от личното му име, от фамилията или от негови характерни психически, физически и други белези. При тези наименования често фонетиката е близка до името. Сред интересните прякори са на Адриан Манарино – Мандарино, Маргарино; на Александър Зверев – Дзверо, Ланците, Жирафа; на Алекс Де Минор – Ла Мажор, Нотата, Дореми, Миньора (от близката връзка с миньор); на Андрей Рубльов – Рублата, Копейкин, Стотинкин, Психото; на Давид Гофен – Гофретата; на Даниил Медведев – Мечката, Меди; на Денис Шаповалов – Шапкарев, Шапото. Кей Нишикори е наричан Кикимори, Шишикори, Коварното тамагочи; Марин Чилич получава прякорите Чиляка (диал. човек), Гаргамел; Матео Беретини – Борутини; Ришар Гаске става Гъската или Каскета. Борна Чорич в очите на феновете на Димитров е Бор Чвор, а Роберто Баутиста Агут – Аутиста Гугут. Кевин Андерсън е Голямото пиле, Африканския щраус, а Рафаел Надал – Винету, Вожда или Звярът от Манакор. Като се появи нов опонент на Димитров, много бързо започват да се появяват и прякори за него, така Стефанос Циципас бързо бива назован Сиртакито.

Антропонимното творчество на феновете е безгранично, отбеляза проф. Димитрова и допълни, че социалните мрежи, освен доказано средство за комуникация, разкриват и нови, все още неизследвани достатъчно масиви от неоантропоними. Някой от прякорите са моментни – появяват се при дадена среща, а след това затихват, други се задържат по-дълго време.

Чолева-Димитрова разказа още, че любовта на българите да дават прякори е традиционна и допълни, че имаме изследване за прякорите в столицата в началото на ХХ в. Според него повече прякори се дават на мъже – около 80 – 90 процента, много малко има за жени. Това е свързано с малката роля на жената в обществото по онова време. Най-често тогава тя е била домакиня.

Димитрова обаче коментира, че тази традиция се запазва и 100 години по-късно в тениса – в женския няма толкова прякори, колкото при мъжкия. Проф. Анна Чолева-Димитрова посочи още, че темата с прякорите е малко изследван проблем и има широко поле за проучвания както по отношение на спорта, така и в други сфери на обществения живот.