„Най-важният ден за Григор Димитров“

2107-а категорично е най-успешната година в кариерата на Григор Димитров, в който първата ни ракета постигна множество успехи, но един се извисява с много над другите. Не е трудно за всеки един почитател на тениса да се досети, че става въпрос за неговата титла от финалите на ATP в Лондон, когато завърши турнира като непобеден шампион, записвайки пет победи от също толкова срещи. Така българинът добави 1500 точки към актива си, а по този начин достигна до върховото си и до днес трето мястото в световната ранглиста.

Дотогава родният ни представител винаги се разминаваше с малко да си подпечата крайното класиране за престижния турнир на осемте най-добри състезатели в света, но надпреварата в Париж се разви изцяло в полза на българина и всичките му преки конкуренти претърпяха ранни поражения, което ги лиши от шанса да пътуват за британската столица.

Димитров в крайна сметка си извоюва да бъде поставен под номер шест на състезанието и попадна в група с Доминик Тийм, Давид Гофен и Рафаел Надал, само че тогавашният номер едно се контузи още на старта и беше заменен от сънародника си Пабло Кареньо Буста.

Григор пък изрази увереност как изобщо няма да е в ролята на поредния участник и има сериозни амбиции да се поздрави с титлата. Това се доказа още от дебютната среща на нашия сънародник, в която той преодоля трудно съпротивата на Тийм в трисетов сблъсък, а ето какви бяха емоциите на нашето момче неподсредствено след тогавшаната му победа:

„Дебютното ми участие на турнира бе най-важното нещо за мен през онзи сезон, тъй като в предишни години се представях много добре, но никога не успявах да се класирам. Винаги не ми достигаха 2, 3 дори 1 място и тогава си казах, че тази година трябва да отида там. Първият мач изигра огромна роля, чрез него усетих обстановката- стъпваш на корта и това е всичко, един топ играч срещу друг. Тогава си казах: ,, Уау, няма лесен кръг, така че просто се успокой“. С всеки изигран мач все повече навлизах в зоната си и просто чувствах, че не мога да загубя. Помня как двубоите в групата бяха изпълнени със страхотен тенис. Дори нямах време да се претоварвам с премисляне или излишни анализи“ – споделя хасковлията.

Оттам насетне забележителния рейд на Гришо продължава до самия финал, където се изправя отново срещу Гофен и затвърждава победата си над него, превръщайки се в заслужен шампион на надпреварата, като спомените още отекват в съзнанието на най-добрия ни тенисист:

„Спомням си сутринта на последния ми мач за годината бях доста релаксиран, но и развълнуван. Обикновено изпитваш тревога, неспокойство, но в този конкретен ден се чувствах много добре. Просто се опитвах да остана стабилен психически, защото бях играл срещу Давид 4 пъти в същата година, в групите също, а трябваше да се изправя срещу него и на финала.

И мисля, че в момента, в който стъпихме на корта, и двамата знаехме, че цялото това нещо е огромно. Третият сет беше преломната точка- Гофен имаше предимство тогава, ако трябва да бъда честен. Той спаси няколко мачбола, а аз просто се надявах да сбърка. Тогава мислех, че играем цяла вечност и нямах план. След поредния мачбол, когато той излезе на мрежата, аз трябваше просто някак да ударя топката, за да прехвърли мрежата. След като спечелих тази последна точка, никога не успях да открия думите за това. Просто значеше много за семейството ми- почувствах, че го направих за тях. Възможността да играя за първи път и вдигайки трофея по такъв начин. Беше наистина специална вечер за мен“ – признава Григор.

„Тенис.бг“