Професията: Треньор по волейбол

Текстът е част от новия брой на списание „Моята кариера“, разглеждащ хоризонта пред талантите.

За професията разказва Александър Попов, старши треньор на мъжкия отбор на волейболен клуб ЦСКА

Волейболът е един от малкото отборни спортове в България, които постигнаха успехи на световно ниво през последните години и продължават да носят радост на феновете. Зад отличното представяне и на клубно, и на национално ниво, стои треньорът. Той е този, който прави от отличните състезатели истински отбор. През годините треньорската професия много се разви и отдавна не свършва с тренировките в залата. В българския вариант – поради една или друга причина, на волейболните треньори се налага да бъдат много повече от това. В много случаи от тяхната отдаденост извън тренировъчния процес зависи съществуването на клуба.

Александър Попов е човек и професионалист от рядка порода. Изграден и възпитан от някои позабравени морални ценности, той е в основата волейболният клуб на ЦСКА да съществува и днес. Червените преминаха през бурно десетилетие. От незабравими победи на мъжкия отбор в Шампионската лига и европейския полуфинал под ръководството на Попов като треньор до тежки изпитания и състояние „на ръба“. В това време по принуда професионалният път на Попов излезе далеч извън границите на треньорската кариера. Той започна да действа като спортен мениджър, изпълнителен директор и президент на клуба, а в същото време опитваше да привлече партньори, за да осигури бъдеще за ЦСКА.

Моята професия
Професията ми е старши треньор на мъжкия отбор на волейболен клуб ЦСКА. Изпълнявам я вече 24 години, но в този дълъг период се наложи многократно да поемам други функции поради различни причини – липса на кадри, по-оптимална работа, липса на каквото и да е финансиране. Затова ми се наложи от 2004 г. да започна да съвместявам няколко длъжности в клуба. В началото като изпълнителен директор, след това като президент. Най-генерално длъжността ми може да се обрисува като спортен мениджър, защото задачата ми е била да организирам спортния живот в клуба, да намеря нужното финансиране и, разбира се, да се получават колкото е възможно по-добри спортни резултати.

Съвместявал съм тази длъжност няколко пъти с представители на бизнеса, които са влизали в клуба. Към днешна дата също е така благодарение на подкрепата, която получаваме от нашите партньори от компанията в областта на възобновяемите източници „Сънотех“. Опитваме се да разделим функциите си – аз отговарям за спортните въпроси, а делегираме правата за финансовата част на друг – в момента това е президентът на „Сънотех“. В този дълъг период многократно сме опитвали да направим сътрудничество между спорт и бизнес и сега се надяваме, че ще постигнем дългосрочно партньорство.

Дейността, която изпълнявам, съчетаваща всички тези роли, не бих я препоръчал на младите. Самата професия „спортен треньор“ е достатъчно отговорна. А ако тръгнеш да съвместяваш и други отговорности, става наистина много трудно. Но силата на обстоятелствата и нуждите да се върши тази работа в ЦСКА ни принуждаваше да търсим такива варианти. Не бих го препоръчал, защото изисква цялото време на денонощието.

Аз съм го правил и продължавам само по една причина. За предубеден читател тя може да е малко префърцунена. Истината е една: аз обичам ЦСКА, нищо друго.

Смятам, че работата ми се доближава в най-голяма степен до спортния мениджър, т.е. мениджъра, познат в английската Висша лига – човекът, който действа като треньор и е организатор на целия спортен живот. В това намирам прилики.

Започнах треньорската си кариера много млад и вече почти 30 години съм в нея. Не се виждам много дълго време още да я изпълнявам, защото това изхабява много. Един бог знае как ще се развия, защото е динамична ситуацията – и в България, и в спорта изобщо. Планове много-много не правя.

Моето образование

Завършил съм НСА като повечето спортисти. Но смятам, че възпитанието, което се дава в семейството, е не по-малко важно, защото то отговаря получените знания да бъдат използвани в живия живот. Смята, че това ми е най-силното нещо – възпитан съм от родители, които нямат нищо общо със спорта и са ми дали насока как да разсъждавам и как да оценявам живота по различен начин.

Моят път дотук

Винаги съм бил в ЦСКА – първо като спортист, после като треньор, а след това като ръководител. За добро или за лошо целият ми живот е свързан с това място, като съм го минал от началото до края – като подрастващ, като състезател и така нататък. Това ми дава възможността да знам в детайли какво се случва в клуба и как се е случвало преди и накъде да вървим, което ми дава хоризонт. От друга страна, непрекъснато се мъча да погледна извън този хоризонт, за да се съобразя с действителността.

Моите задачи и отговорности

От една страна, имам отговорността да подготвям отбора си, а от друга – да направя така, че намерените пари да стигат по предназначение и да постигаме устойчива политика. Устойчивата политика във волейбола малко се различава от останалите спортни организации. А може би и конкретно във волейболния ЦСКА се различава от всички други. По най-простия начин да го кажа – ние знаем и две, и двеста. Това е и магията – колкото възможности имаме на базата на финансите на клуба, да дадем максимума като спортисти. И да стане колкото може по-бързо. На други места става много бавно или някой път изобщо не се случват нещата.

Нашата сила е в това, защото сме минали през четири-пет кризи в последните години и знаем, че и когато си горе, и когато си долу, спортният живот е един и същ – ние трябва да бъдем на тренировка, състезателите трябва да бъдат подготвени максимално. Името на ЦСКА задължава за победа и когато имаш по-големи възможности за селекция, трябва моментално да тръгнеш в тази посока, защото отговорността е точно в това.

Интересното е, че в този дълъг период съм разбрал една истина, а тя е, че невинаги златният медал е единственото първо място. Много често се случва, че победата не е свързана с успеха в даден мач, а с преодоляването на някои житейски трудности в живота на нашата организация. В продължение на много години ние сме побеждавали всеки ден просто защото ни е имало. За някои организации трудностите, през които минава ЦСКА, биха били фатални. Но ние успяхме с много наши действия и усилия да ни има и да чакаме по-добри дни.

Моите предизвикателства

Много са, те са различни в различните ситуации, в които е изпадал клубът. Когато сме имали финансови проблеми, предизвикателството е едно, а когато имаме финансова стабилност – е съвсем друго, защото имаме една-единствена цел – отборите ни да побеждават.

Неволята ни е учила във времето. Тъй като много обичаме клуба си и сме длъжни да се справяме, сме се учили в движение как да посрещаме всички тези предизвикателства и отговорности.

Моето удовлетворение

Много са нещата, аз съм спортист по душа и всяка тренировка и всяко взаимодействие – например, когато видя пълна зала с деца преди наша тренировка вечерта… Да не говорим за победите и за радостите, когато сме изпълнили някаква цел. Любовта към работата е най-важното.

Заплащането

Това е неуместен въпрос към мен – имало е периоди, в които пет-шест години не съм получавал заплата. Имало е години, в които заплащането е било добро, така че колкото – толкова.

Моите планове за развитие

Не се стремя към нищо повече от това да стабилизираме клуба и да водим нормален тренировъчен процес. Ще ми се да намеря контакт с хора, от които мога да взема пример в някои области на нашата професия. Не бих казал чрез курс, а по-скоро в директно общуване за споделяне на опит. Говоря за хора, не само спортисти, които са минавали и са се справяли многократно с трудности. Защото е възможно да се управлява една криза, но когато по най-различни причини няколко пъти се е налагало да се минава през огън и жупел само и само структурата да оцелее, е различно. Далеч съм от мисълта, че това се случва само в спорта, даже в спорта е по-рядко. Затова ми е интересен опитът на предприемачи, които са имали подобни казуси.

Моите източници на информация

Стъпвам най-вече на личен опит и на информация за това как функционират спортни клубове в различни страни. Имаме толкова много състезатели, които сме създали и кариерите им се развиват в чужбина, така че когато се приберат в България, споделят техния опит.

Търсените умения

По отношение на спортната част без професионална подготовка във волейбола е много трудно. Колкото и да четеш, когато го нямаш отвътре, е много трудно. А по отношение на принципите на бизнеса – те са като във всичко останало: лоялност,

дисциплина, отдаденост.

Нужните умения и опит

последователност
търпение
аналитичност
смелост

„Кариери.бг“