„Николай Михайлов отгледа децата ми. Имам нова жена“

Валери Божинов даде едно от най-откровените си интервюта, в което говори за кариерата си, за двете си деца, които безкрайно обича, за най-добрия си приятел Николай Михайлов и за живота във и извън футбола. Валери пристигна в редакцията с много тузарска кола, която грабва окото и с визията си, и с шестцифрения си номер.

– Помня, че преди много години, когато направи дебюта си в Лече, всички специалисти в Италия ти предричаха бляскаво бъдеще. Смяташ ли, че постигна поне на 50% това, което предсказаха за теб?
– В този живот винаги трябва да си максималист и реалист. Като малък никога не съм очаквал, че един ден ще играя в Серия „А“ – едно от най-добрите първенства с най-добрите футболисти. Щастлив съм и радостен за това, което съм постигнал.

Със сигурност можеше и по-добре да се развият нещата. Когато си максималист, очакваш да вземеш максимума от живота и от спорта като цяло. Дали съм направил много и дали е можело повече – не може да се върне времето назад, така че това, което ми е дадено като съдба и живот – трябва да съм оптимист, реалист и позитивно настроен. Не на всеки българин се случва да играе в големи отбори. Благодарен съм на Господ. Нещата можеше да се развият и по друг начин, но сега да говоря какво е трябвало да стане, няма смисъл. Гледам напред и позитивно, за да видя в каква посока ще се насоча след футбола.

– Идва ли краят на кариерата ти? Колко време още мислиш да играеш?
– Искам още да играя. Нали знаеш, че една приказка рано или късно има край. Зависи къде и как ще се наредят нещата. Аз съм на принципа, че има можещи и неможещи. Ако си на 35 години, 36 г., ако не можеш вече, нямаш волята, това е отделен въпрос. Но онзи ден гледам Берое – ЦСКА, Мартин Камбуров на 41 г., ден по-рано гледах Болоня и Милан, Златан Ибрахимович на 40 години. Играл съм с него в един отбор. Този човек на колкото и години да е, те амбицира по начина как да тренираш, да спазваш режим на тялото си, за нещата извън футбола. Ето, Камбуров за България е един от най-добрите. Той е пример и за мен, и за младите.

Аз изслушвам мнението на приятели, на колеги, които ми казват „Защо се мъчиш?“. Наско Сираков ми каза същото: „Защо се мъчиш, защо не спреш с футбола“. Хора, разберете, аз не го правя за пари, а от любов, желание, воля. Искам да играя, да ходя на тренировки, да правя това, което правя вече повече от 20 години. Обичам футбола и спорта. Обичам и да наблюдавам младите как тренират. Ето, сега тренирам със Славия, давам съвети тук-там. Имам воля, желание, правя го от обич.

– Между другото преди интервюто се чух със Сашо Ангелов, който отправи една препоръка към теб – да не бързаш да спираш с футбола.
-Благодаря на баща ми… Не мога сега да спра с футбола и да кажа, че ще съм треньор или директор. Трябва да си компетентен, да имаш знание, да имаш образование. За да правиш нещо, трябва да учиш, да се развиваш – дали спортен мениджмънт или друго.

– Нещо мислил ли си по тази тема – какъв ще бъдеш извън терена?
– Няма как. Не може като спреш с футбола и щом си Валери Божинов, „давай, айде“. Не може така. В България много бързо можеш да бъдеш употребен, изхабен. За да започнеш да правиш нещо, трябва да имаш добър екип, съветниците да те съветват правилно, да искаш да учиш. Всички знаем и разбираме, но без образование няма как да се случат нещата.

Виждате Мъри Стоилов – връща се и показва на какво е способен. С материала и възможностите, които има Левски, показва, че може да подобри и да направи така, че тези футболисти да бъдат коренно различни от миналата година. Това е психологически момент. Той обича дисциплината. Дано успее заедно с Наско и публиката да стабилизират Левски. Феновете си ги обичам, те ме обичат. Това е нещо, което винаги ще нося в сърцето си. След време може пък да работя в този велик клуб, ще видим. Желая успех на Левски от все сърце. Надявам се с Мъри, Наско, публиката и най-вече с момчетата вътре в съблекалнята, да израстват и да се развиват, пожелавам им да спечелят Купата на България и да влязат в Европа.

– Като изключим Левски, къде в чужбина се чувстваше най-добре? Къде си плувал в твои води?
– Чувствал съм се много добре навсякъде в Италия, където съм бил. Да, Лече ми даде възможността да стана това, което станах. Там се изградих като човек и футболист. В Лече ми повярваха и ми дадоха възможността да дебютирам в Серия „А“ на 15 години – бях най-младият чужденец, играл в италианския елит. Нормално е там да съм се чувствал най-добре. Минал съм през хубави и през лоши моменти, имал съм и тежки контузии, но това те калява, прави те по-силен.

-Така беше в Манчестър Сити…
-Да, там получих две много сериозни травми, които ми попречиха да играя редовно.

– Лозана, Риека и Китай – това ли са местата, където не успя да бъдеш себе си?
– Да. Наистина там не можах да бъда себе си. В Китай беше много трудно. Почти всеки ден имах разговори с Ясен Петров и Георги Шейтанов, които по това време работеха там. Да, бях много добре заплатен. Благодарен съм на хората в Китай, уникално, топ, но… Понякога парите не играят такова влияние. Да, те дават спокойствието, но го нямаше щастието от футбола. Всичко беше много трудно. Може би това е една от грешките в кариерата ми. Това ми е дало поука.

– Коя е най-голямата премия, която си получавал като футболист?
– В Китай. В Италия премия за мачове няма. Единствено имаш за позиция след края на сезона, но няма премии за победа и равен.

– Пристигна за интервюто с много хубава кола. Коя е най-скъпата, която си купувал?
– Живеем в много тежка ситуация в момента, в криза сме. При нас всичко се усеща, нямаш финансов ресурс, тежко е. Хората не могат да живеят, трудно им е. Да, разбирам, че ме питаш колко струва колата ми. Но парите нямат значение. Имаш възможности – купуваш си скъпа кола.

– Колко коли са минали през теб?
– Доста, 6-7 може би. Но не това е най-важното в живота, а да знаеш, че нещо си направил. Аз мога да карам и Фиат 500 или Смарт. Откровен съм, не се притеснявам да го кажа. Даже онзи ден се зачудих. На светофара съм и гледам един билборд – правят реклама на някакъв автомобил. И я гледам колата и си казвам „защо не си я взема?“. Тя е малка, няма да се набивам на очи. Колкото по-малко се набиваш на очи, толкова по-добре. Това съм го разбрал от сериозни хора италианци, милионери. Стоя и си викам „на кого трябва да се показвам?“. Ако аз съм щастлив и съм добре, не ми е проблем да карам малка кола. Не живея от хорските мнения. Трябва да си позитивен, да имаш уважение и респект. Не е важно каква кола караш, а какъв човек си, да си чист, с добра душа.

– Имаш много познати, но колко са най-близките ти. Има ли хора, на които като се обадиш в 1 часа след полунощ, те ще откликнат?
– Да, имам, това е много важно нещо. На всеки един, на когото звънна, ще откликне.

– А с Ники Михайлов в какви отношения сте?
– Супер. Той е много специален човек в моя живот. Ники е малкият ми брат, защото съм по-голям от него. Израснал съм с него, играхме при юношите и в „А“ националния отбор. Два престоя в Левски сме имали. Нашата връзка е много силна, много откровена, искрена и чиста. Да не говорим и за баща му. Като малки сме били заедно на море. Да, зная какво искаш да ме питаш. Аз съм над нещата. Ники е изгледал и двете ми деца. В момента с Николета живеят с малката (б.р. – Никол). Преди това с Алисия живя и с малкия (б.р. – Валери-младши). Ники е помогнал много на моите деца да израснат и да са това, което са станали. Не трябва да делим нищо. Единственото, което трябва да правим – и той, и аз да бъдем пример за децата ни най-вече.

– Спомена за децата си Валери и Никол. Какви ги виждаш в бъдеще?
– Синът ми се надявам да стане футболист. Дали ще е като мен или ще ме надскочи, надявам се да ме надскочи. Има желанието и волята да тренира, да се развива. Харесва ми как се развива. Всичко зависи от него. Винаги ще му помагам. Но никога няма да тръгна да ходатайствам, да го бутам и да говоря с треньора сина ми да играе. Никога! На мен никога никой не ми е помагал в този живот. Да, когато трябва, бих му помагал, но няма да говоря с треньорите или да давам пари, за да играе. Всичко сам. Обяснил съм му го. Всичко в този живот е борба със себе си. Работа, работа, учене най-вече. Майка му наистина държи на дисциплината. Малката – трябва да питаме майка й. За момичетата са по-деликатни нещата, ще видим. Надявам се, че ще се насочи към спорта. Не мога да си представя, че един ден дъщеря ми ще стане футболистка. Да са живи и здрави, най-важното. Моята подкрепа винаги ще я имат. Желая на всички хора да бъдат живи и здрави, защото виждаме в какъв свят живеем и какво се случва.

– Понеже си известен като футболния Дон Жуан – сам ли си в момента или има жена до сърцето ти?
– Това са лични неща, не искам да се спекулира с това нещо. Не е коректно. Да, имам човек до себе си.

– Кога ще разкриеш?
– Това са лични неща. Личният живот си е личен живот, трябва да си остане вкъщи, не трябва да се парадира с това нещо. Аз съм такъв човек, че на терена да помагам на младите футболисти, да бъда пример за тях. Ако искаш нещо и държиш на него, трябва да го пазиш.

– Благодаря ти много, че беше изключително откровен, и това, което ти пожела Сашо Ангелов – да не спираш и да играеш още.
– Благодаря на баща ми, снощи си говорих с него. Желанието ми е да играя още, ще видим.

Интервю: Румен Илиев / „БЛИЦ“