Думи, които те разплакват. Румяна Нейкова и синът ѝ Емил: „Мамо, ще тренирам гребане“… като теб

Да имаш майка олимпийски шампион не е лесна задача. Да решиш да вървиш по нейните стъпки е още по-трудно. В семейството на златната медалистка по скиф от Игрите в Пекин 2008 Румяна Нейкова, обаче знаят как да се справят с такива предизвикателства.

Синът ѝ Емил уверено гребе към върха в дисциплината на майка си и вече е световен и европейски шампион до 23 години!

Началото на спортната кариера на младия Нейков не се отличава с амбициозност. Той не влиза в лодката, за да бъде шампион. Този „глад“ за успехи идва по-късно.

„Беше изцяло мое решение да се занимавам с този спорт в началото. Бях на 13-14-годишна възраст, когато за първи път отидох на гребната база на Панчарево и влязох в лодка. Първата идея, на това да се занимавам с този спорт, беше да сваля малко килограми, защото бях доста пълен. Идеята беше по-различна от това да стана голям спортист и шампион. С течение на времето, започнах да усещам в мен съвсем различни неща, да го искам, когато не отидех на тренировка, не се чувствах толкова добре. След тренировка се прибирах вкъщи и се чувствах удовлетворен. С течение на времето, когато за първи път се качих на старта, усетих конкуренцията, почувствах адреналина, разбрах, че това ще е моят спорт и ще бъда най-добрият“, разказа Емил в предаването „120 минути“.

Майка му, която има в своята колекция сребро от Игрите в Сидни 2000 и бронз от Атина 2004, също е изненадана от решението на Емил. Като дете той не показва желание да стане като нея, а по-скоро иска да следва пътя на баща си – треньорът Свилен Нейков.

„Занимаваше се с много други спортове – плуваше, играеше таекуондо, ходеше на волейбол, футбол. През много спортове премина. Един ден ми се обади по телефона и каза: „Мамо, аз отивам на Панчарево и започвам да тренирам гребане“. Бях учудена, че отива да спортува, тъй като, докато аз бях състезател, той винаги е бил в моторницата при баща си и е казвал, че няма да стане състезател, а треньор“, споделя Румяна.

„Струваше ми се прекалено трудно. Тренировките на един спортист са изключително тежки, трудни. Когато виждаш как един човек се натоварва, а ти си на такава малка възраст, ти се струва, че не е човешко, не е реално“, допълва Емил.

Днес той тренира по 6 дни в седмицата. Интензивните тренировки са 10 месеца в годината. И този труд се отблагодарява. А Румяна няма как да не се гордее.

„Бях много щастлива. Олекна ми, когато и на европейското успя да спечели златния медал. Бях много щастлива. Притеснението го усещам сега – когато не си на старта, в лодката. На старта е по-лесно – влизаш, гребеш, концентрираш се и знаеш къде какво ще направиш. Когато си отстрани и очакваш времето, как ще премине и го чакаш как ще реагира, как ще финишира… Страшно вълнение е“, разказва тя и е категорична, че не нейните, а неговите медали са важни!

„Всичко е концентрирано върху тези два медала“, казва олимпийската шампионка.