Али Соу изчетка бивш играч на ЦСКА и разкри трудните моменти в кариерата си

Бившият нападател на ЦСКА Али Соу от месец е футболист на руския Ростов. В четири мача за новия си отбор той вкара три гола, два от които срещу Зенит. В интервю за Спорт- Експрес в навечерието на мача със Спартак Москва Али Соу говори за родината си Гамбия, Тиери Анри и отношенията си с Валери Карпин.

– В Русия не се знае много за вас. Какво бихте могли да кажете за себе си?
– Аз съм много гладен играч – гладен за победи. Обичам да намирам свободно пространство и да нахлувам в него. Основната ми задача е да помогна на отбора да спечели всеки мач и всички възможни трофеи.

– Разкажете ни малко за Гамбия.
– Гамбия е невероятна държава. Ние наричаме нашата страна усмихнатото крайбрежие на Африка, защото има толкова много неща, които ви карат да се усмихвате. Приятелски хора, море, свят, деца, които обичат футбола.

– Хората често мислят, че много африкански държави са бедни.
– Разстройва ме, че хората говорят само за бедност. Много хора не знаят нищо за Гамбия и за Африка. Да, има бедност, но това не е основното. Имаме красива държава със зашеметяваща природа. Много хора ме питат за Гамбия, искат да отидат там. И ми харесва, че се интересуват от моята страна.

– Има ли някакви необичайни традиции в Гамбия?
– Имаме много традиции на различни етнически групи, като основните са сред хората на Волоф. И различни фестивали, които се провеждат през цялата година. Много от тях са свързани с религията.

– Кое е любимото ви национално ястие?
– Домода (фъстъчена яхния).

– Започнахте европейската си кариера в Италия. Защо се преместихте там?
– Винаги съм искал да играя в Европа. За първи път посетих Италия на 16 или 17 години с националния отбор. Скаутите ме забелязаха и след това дори дойдоха в Гамбия, за да ме гледат отново. Радвам се, че имах възможността да замина за Европа.

– Прекарахте седем години в Италия. Как можете да опишете този етап от кариерата си?
– Беше трудно, но тези години ми помогнаха ми да стана футболистът, който съм сега. Имаше много проблеми. И съм горд, че успях да преодолея всичко и да се развивам като футболист. Това е добро преживяване. Научих много в Италия.

– Какви трудности имаше?
– В края на първия сезон в Италия се контузих, когато бях преотстъпен на друг клуб. Последиците от травмата продължиха почти четири години. Понякога дори ми беше трудно да ходя. Но не се оплаквам – приех всички трудности и се борих с тях. И така станах по-силен. Ето защо оценявам този период от кариерата си.

– Какво си спомняте най-много през тези седем години в Италия?
– Историята за травмата, която току-що ви разказах. И фактът, че станах първият гамбиец в Серия А. Много се гордея с това. Не спечелих нищо в Италия, но придобих много знания.

– След Италия първо отидохте в албанския Скендербеу, а след това в ЦСКА София. Къде ви хареса повече?
– Имах много интересен период в Скендербеу. Най-добрият в досегашната ми кариера – спечелихме Купата, шампионата и станах голмайстор. Искам отново да изживея същите емоции! Неописуеми чувства!

– В софийския ЦСКА играхте с Денис Давидов. Наричаха го руския Меси. Наистина ли е толкова талантлив?
– Когато пристигнах в София, видях Денис и отидох при него. Казах му, че е много добър играч и може да помогне на отбора. Ние сме добри приятели, все още общуваме. Той е фантастичен играч. Той е талант. Когато видите играта му, го разбирате.

– Русия е абсолютно нова държава за вас. Какво ви изненада най-много, когато пристигнахте тук?
– Треньорът. И приятелски настроените хора от Ростов. Първоначално си мислех, че ще имам трудности – нормално е, когато дойдеш в нова държава, където никой не те познава. Освен това не знам руски. Но всички бяха приятелски настроени, особено съотборниците и феновете. Сега дори ме разпознават на улицата. Ростов е страхотен град. Тук ми харесва всичко.

– С кой играч се запознахте най-напред?
– С Еременко. Той дойде при мен първи. Побъбрихме малко, защото той говори италиански.

– Комуникирате ли с него сега?
– Говорихме само на тренировки, така че не мога да го нарека най-добрият ми приятел. Нямаше време за това. Но е страхотен човек.

– А от тези, с които играете сега, станахте ли приятели с някого?
– Съвсем наскоро се присъединих към отбора, опитвам се да опозная всички. Общувам с всички по един и същи начин. Всички са добри момчета, не мога да отделя никого. Най-важното е, че всеки има една цел.

– Всички ли говорят английски?
– Не, но е лесно да се намери общ език на футболното игрище.

– Кой ви помага да се адаптирате към отбора и към града?
– Има човек от клуба, който ми помага във всичко. Той ходи навсякъде с мен, защото не знам руски, а много хора в Ростов не говорят английски.

– Общувате ли с някой от съотборниците си извън терена?
– Не излизам много често. В Русия все още е студено, вали сняг, затова се опитвам да се скрия от времето (смее се). Но мисля, че скоро ще свикна.

– Къде вече сте ходили в Ростов?
– Ходя по магазини, разхождам се в центъра на града.

– А по ресторанти? Опитали ли сте вече ястията от националната ни кухня – борш, кнедли?
– Не, още не съм ги пробвал. Ядох някаква супа, не помня как се казваше, но мисля, че беше нещо от традиционната кухня.

– Феновете на Ростов ви избраха за играч на месеца през февруари. Какво означава това за вас?
– Много важна награда! Феновете ни подкрепяха силно във всеки мач. И се радвам, че им харесва начинът, по който се раздавам на терена.

– Спомняте ли си отменения гол срещу Химки?
– Разбира се, бях разстроен. Все още не разбирам защо съдията не зачете този гол – не мога да посоча нито една причина. И аз, и целият отбор имахме нужда от тази цел. Но всички сме хора, всички грешим. Не бива да го обвинявам.

– Какво можете да кажете за Карпин?
– Много голяма личност. Обичам работата с него. Винаги има какво да се научи на всяка тренировка.

– Какъв е основният съвет, който ви е дал?
– Той е силен мотиватор. Дава ми увереност.

– Казват, че тренировките му са много тежки.
– Да, много. Още от първия ден в Ростов го разбрах, но ми харесва. Опитвам се да напредвам във всяко занимание, да поддържам отлична форма. Обича и да се шегува.

– Карпин ли е най-добрият треньор във вашата кариера?
– Срещал съм много треньори, особено в Италия. Но за мен в момента най-добрият е Карпин. Научавам много от него. Той е страхотен човек, постоянно ми помага и ме съветва. Радвам се, че имаме контакт с Карпин както на терена, така и извън него.

– В едно от малкото си интервюта вие признахте, че Тиери Анри е вашият любим играч. Откраднахте ли нещо от неговата игра?
– Наистина бих искал да притежавам много от неговите качества, но Тиери Анри е Тиери Анри. Бях изумен от представянето му преди време, той ме вдъхновяваше. Мисля, че единственото нещо, в което приличам на него, е бързината. Бих искал да имам същия голов нюх като него и всеки ден се опитвам да подобря своите футболни умения. Искам да бъда същият играч като Анри.