Бащата на Микаела Шифрин: Сигурен съм, че нейната кариера ще продължи докато всичко това ѝ доставя удоволствие

Джеф Шифрин е един от най-добрите анестезиолози в САЩ. Работи в най-престижната клиника за спортна медицина във Вейл, Колорадо, където оперират всички световни звезди. Взе си отпуск, за да бъде с дъщеря си в Банско. Авторката на интервюто е кадър на колегите от “24 часа”, който от години живее в САЩ и в момента работи като оперативна сестра в клиниката.

– Колко е важен родителят в изграждането на един шампион?

– Успехът във всичко изисква много време, учене, работа и най-вече спокойствие.

– Каква е вашата тайна на родител?

– Покрива се с нещата от живота. Бъди добър, мисли бързо, фокусирай се. И обичай семейството си.

– Трябваше ли да притискате Микаела да тренира, или тя винаги е искала това?

– Всеки има нужда от побутване. Дори шампионите. Но както обича да казва – не мога да постигна нищо сама.

– Какво я съветвахте, когато бе тийнейджър?

– Да следва правилата на живота. Да не се притеснява, ако не побеждава. Винаги да работи, за да придобива нови умения, за да става все по-добра. Да се старае да прави всеки завой по-добре. И да помни, че няма по-добър учител от спорта. Той ти дава уроците, които след това правят живота ти по-добър.

– А какво ѝ казвате след някое слабо състезание?

– Направи ли поне някой добър завой?

– Когато беше малка, какъв бе съветът ви преди старт?

– Старай се да направиш добре завоя. Когато това стане, идва и удоволствието от ските. В крайна сметка това е най-важното в спорта.

– Защо Микаела, а не синът ви Тейлър? Той какви резултати имаше?

– Тейлър беше нещо като тестов пилот. Но имаше прекрасни резултати. Все пак стана два пъти национален шампион при колежите.

– От какво се притеснявате, когато я гледате?

– От контузии. В ските те не са нещо хубаво.

– Какво бихте посъветвали родителите, които искат детето им да стане шампион?

– Да не мечтаят за постижения. Само им помагайте да осъществят мечтата си. С цялото си сърце.

– Притеснявате ли се, когато застане на старта?

– Не. Знам, че е готова и подготвена по най-добрия начин. Единствено се изнервям, когато участва в скоростните дисциплини.

– Докога смятате, че ще продължи?

– Сигурен съм, че ще кара, докато на нея ѝ доставя удоволствие.