Камбуров и Берое сложиха точка на лицемерието! Някой разбра ли го?

Преди седмица под Аязмото се случи нещо много важно. Голям футболист, велик, като Мартин Камбуров, сложи точка на лицемерието в родния футбол.

Лицемерието да не се зарадваш, когато вкараш гол на някой отбор, за който вече си играл.

Мартин е икона за Локомотив Пловдив. Зума, Ераносян и идва той. Което не попречи на Камбуров да крещи след победния си гол, сякаш му е първи в кариерата. Сякаш му е като онзи шампионския от „Лаута“. Сякаш му е хеттрика на „Герена“.

Големите се радват на всяко отбелязано попадение. Срещу всеки тим. Така изразяват уважението си. Както към онези по трибуните, които те подкрепят, така и към самия отбор, който го е получил.

По-обидно е да вкараш и да се препарираш. Сякаш казваш: „Не исках, ама влезе“. Тогава обиждаш всички. И тези, които са допуснали гол, без да искаш да го вкараш. И онези по трибуните, които не виждат в очите ти радостта, която струи от техните. И тогава преставаш да бъдеш един от тях.

Големите играчи са големи, защото където и да отидат, стават едни от клуба. И се радват на славните дни на тези клубове, работят за тях. Вкарват и крещят от радост. Като Мартин Камбуров в Берое.