Пътник ли е Николай Костов? Най-тиражният вестник с тежка атака по него: Кольо, Левски чака оставка

Часовете се редят един след друг, а феновете на „Левски“ нервно поглеждат към социалните мрежи и медиите, за да проверят дали нещо не се е променило в любимия им клуб. Уви, близо 72 часа след загубата от ЦСКА с 1:3 на стадион „Георги Аспарухов“ треньорският щаб е все така в същия си състав. Засега поне не е назначен нов помощник-треньор, който да оправя бакиите. Има време, историята само от тази година показва, че това е напълно възможно.

Вероятно в момента на „Герена“ е настанала тягостна атмосфера, в която всеки чака другия. Треньорът да бъде привикан в стаята на шефа или обратното – собственикът да види черно на бяло депозирана оставка, която нагледно да затвърди думите „поемам цялата отговорност“.

Във вторник от 17 часа „Левски“ трябва да проведе първа тренировка след крушението срещу „червените“ с 1:3. След поредния шамар от конкуренцията стана ясно от същия специалист, че феновете на тима ЩЕ трябва да чакат за победа срещу ЦСКА. Кога? Не е ясно, а и въпрос, съставен от една дума е твърде елементарен и прост, а нашият обичал от по-сложните.

Част от същите тези привърженици още през есента започнаха да се шегуват с треньора от трибуните, след като им бе размахан пръст, че палели факли и димки по време на двубоите и това пречело на отбора. На същият този тим после му пречеха контузиите, съдиите, Ретроградния Меркурий, звездите и всичко, което можеше да бъде посочено с пръст, за да се разсее съмнението, че е настанало време за промени.

Стигна се до размяна на „любезности“, а Сектор „Б“ дори иронично попита „Кольо, кога да палим?“, за на не пречат феновете на отбора и да може треньорът да е доволен. Двете страни така и не изгладиха отношенията си, а самият наставник не намери и начина, говорейки постоянно за бунтове, протести и вътрешни борби.

Сега, месеци по-късно същите тези фенове, но вече и много други, са готови да вдигнат транспарант „Кольо, а ти кога ще палиш?“. И надписът няма да е само във вражеския в неговите очи Сектор „Б“, а на всяка една от останалите трибуни. Защото търпението вече се изчерпа, а фитилът на „сините“ е къс и очевидно не е с дължината този на ръководството.

Владимир Иванов/ Труд