Дачков нацапа Димитър Бербатов и се аргументира: Много е нагъл, презира и мрази, а иска да управлява

Бербатов е пример за глупавата и нарцистична умнокрасива психология. Хвърли се да променя блатото с чувство за превъзходство, без никаква реална представа за реалността и с празни, хубави приказки, които биха впечатлили само някой читател на Жоро Господинов, но не и истински спортист. Той беше елегантен, но демонстративно ленив футболист без хъс и със самомнение на звезда, без да е такава.

Сър Алекс Фъргюсън не го пусна в най-важния мач на живота му срещу „Барса“ на финала за Шампионската лига, но дори и тогава не му светна червената лампа и остана в траен плен на самомнението си. Хвърли се да бори мафията като Кирил Петков и Асен Василев на квадрат. Видя, че не става, но не потърси вината в себе си, а в другите. Разбира се, че БФС с Борислав Михайлов и останалите е разпаднала се простотия и трябва да си много зле и неадекватен, за да не можеш да я събориш.

По парадокс Бербатов се оказа спойката на сглобката, както Асен Василев и Христо Иванов в политиката. Той успя да обедини срещу себе си такава съпротива, която да извади в последния момент от ръкава когото се сети и да го бие с 200. Би трябвало много да се замисли за хората, които подведе в своята нарцистична борба за справедливост и крайно нефелния си резултат, предвид дългогодишната кампания, която води. Той е лузър и Алекс Фъргюсън го видя в онзи финал.

След сто неуспешни опита за атака на статуквото можеше да се сети, че пречката не е в системата, а в неговия комплекс за пълноценност и да изкара Стилиян Петров за кандидат-президент, а той да мине на заден план и да спре да се показва като аристократ на духа от Благоевград. Мисля, че Стилиян Петров щеше да събере далеч по-голяма политическа подкрепа, защото футболът е само политика (не само тук, но и на световно ниво, и то много отдавна). Бербатов е студенокръвен нарцис, който отблъсква и няма нищо общо с политиката, нито с отборната игра.

То е някаква патология с тия нарциси в тази страна и то на различни нива. Бербатов изгуби съвсем закономерно от човек с дарвинов профил и прякора Гонзо (прякор, който идва от най-уютното и култово предаване на моето детство, свързано с американската мечта – „Кукленото шоу“), защото си мислеше, че неговото превъзходство е очевидно. А то няма никакво покритие. Искаш да управляваш хора, които презираш и мразиш, и си толкова нагъл, че искаш и да те изберат по демократичен път за тази амбиция – това е умнокрасивата психология, която все още няма шанс в България. Което е добра новина, според мен.

Явор Дачков, вестник „Филтър“