Цецо Соколов: Не играем както трябва, може и да кажа „край“

България не успя да се възползва от великолепната подкрепа на варненската публика в зала „Конгресна“ и отпадна на осминафиналите на европейското първенство. Днес селекционерът Пламен Константинов събира отбора на лагер преди олимпийската квалификация в Китай, а „Тема Спорт“ потърси капитана Цветан Соколов за анализ на случилото се в последните 2 седмици.

Цецо, като отминат емоциите, човек може да си направи равносметка на хладна глава. Каква е твоята за европейското?

– Не успяхме да покажем този волейбол, който показвахме по време на тренировки. Не успяхме да играем добре пред родна публика. За жалост не успяхме да се класираме по-напред. Това е равносметката. Няма как да бъдем доволни. Това, за което най-много съжалявам, е, че не успяхме да зарадваме тази публика, която дойде да ни подкрепи. Тези хора бяха зад нас във всеки един мач независимо от резултата.

Имаш ли обяснение за загубите от Испания и Хърватска, които се оказаха с огромна тежест?

– Обяснение какво да имам… Те показаха по-добър волейбол. Играха много по-добре от нас в почти всички елементи. Направиха много по-малко грешки от нас. Това тежи. Вече няма слаби отбори. И ако не играеш на 100%, ако не покажеш най-добрия си волейбол, няма как да победиш. Ние играхме по-зле от тях, направихме доста повече грешки от тях и заслужено ни победиха. Както казахте вие, тези загуби наистина натежаха и това се видя в следващия кръг.

Понеже все по-често чувам, че едва ли не това ни е нивото. Не споделям подобно мнение, но нещо не е както трябва, за да се стигне до такъв род загуби. Имаш ли твое обяснение какво точно?

– Не съм аз човекът, който трябва да дава тези становища. Не бих казал, че това ни е нивото. Виждате, че всеки един от националния отбор играе в силни клубове. И то го прави доста добре. Но не можем да отречем, че заедно не играем както трябва. Пак ще кажа – по време на тренировка се виждат много по-различни неща. На мач нещата не стоят по този начин. Не показваме това, което правим по време на тренировката. Не демонстрираме този волейбол. И обяснение наистина нямам. Според мен хората, които водят отбора, трябва да кажат тези становища защо се играе по този начин.

Т.е. на тренировка нещата са се получавали както трябва?

– Бяха много различни, отколкото по време на мач. Това трябва да го кажа, понеже все пак съм част от тренировъчния процес и виждам какво правим.

Можем ли да търсим обяснението за това в някаква предстартова треска. Няколко пъти вече се лансира становище, че играчите са били обременени от публиката, т.е. оказала се е в тежест.

– Аз не мога да кажа нещо такова. Мога да говоря за себе си – беше огромно удоволствие да играя пред родна публика. Няма какво да го коментираме това и не бих… Да говорим за един мач да има такава тежест, да. Но да отдаваме това нещо на публиката, която беше страхотна във всеки един мач – не мисля, че това е причината. Не мога да кажа, че това се дължи на предстартова треска, защото много от волейболистите са играли пред пълни трибуни и не мисля, че им влияе по този начин.

Ако 5000 души, които са зад теб, те натоварват, какво става, когато 10 000 ревнат срещу нас на олимпийската квалификация в Китай?

– Смея да твърдя, че съм играл в зали, където се вика доста повече. Ако вземем за пример една зала в Полша, където 10 000 крещят срещу теб, по по-различен начин го приемаш. По-стресиращо е. Доста от момчетата са играли пред пълни трибуни. За мен беше страхотно и винаги е било така да играя в пълна зала в България. Гордея се, че съм имал тази възможност.

Отстрани се създава усещането, че този отбор някак свикна със загубите. Има някакво примиренческо настроение и това се вижда ясно. Имаш ли такова усещане вътре?

– Не знам, ако някой си мисли, че е нормално да излезем да играем и да загубим все едно нищо не е станало, това е кофти мислене. Аз не мога да се примиря, че губя. За мен лично това не е правилният начин на мислене и на израстване. Аз съм на 33 години. От 16 съм в националния отбор. Смея да твърдя, че във всеки един мач съм излизал за победа. Никога не съм влизал на терена ей така да мине мачът.

Предстои олимпийска квалификация. Аутсайдери ли сме в нея?

– Може би с оглед на играта, която показваме, да. С резултатите, които постигаме, може би да. В повечето случаи срещу силните отбори играем силно, срещу слабите слабо. Нека се надяваме, че ще играем силно на тази квалификация, защото там ще има само силни отбори.

Мислейки за ролята на аутсайдер, това не ти ли действа демотивиращо – на теб, на отбора?

– Точно обратното. На мен ми действа по противоположния начин, защото искам да покажем, че можем. В моята глава това действа мотивиращо. Не смятам, че някой си мисли, че като сме аутсайдери, просто ще отидем до Китай да се разходим. Нито едно от момчетата на разсъждава така.

Къде виждаш шансовете ни за квалификацията?

– Шансове винаги има. Дори минимален процент да е, пак го има. Нека се борим за малкия процент. Повечето хора казват, че няма никакъв вариант да се класираме. Не, винаги има вариант да се класираме, независимо колко е малък шансът. Нека се стремим към него.

Смяташ ли, че ще покажем различно лице от това, което видяхме във Варна?

– Аз се надявам. Дали смятам – да, смятам, че ще покажем различно лице. И се надявам наистина да го направим. Но едно е да очакваш, друго е да го направиш.

Георги Братоев и Теодор Салпаров казаха „Сбогом“ на националния отбор. Възможно ли е и ти да кажеш „Край“ след олимпийската квалификация?

– Да, възможно е. Така да го кажем. Възможно е. В момента смея да твърдя, че ми трябва много повече време, за да се възстановя от физическите проблеми, които имам. Трябва да обърна внимание на това нещо. Така че да, има огромна възможност да кажа „Край“.

Предполагам, че наред с физическите проблеми става все по-трудно да намериш мотивация след разочарования като това във Варна?

– Мотивация да играеш за националния отбор винаги се намира. Не мога да кажа, че нямам мотивация да играя за България. Такова нещо за мен не съществува, защото националният отбор ми е дал страшно много и аз съм му длъжен. За мен винаги е едно голямо удоволствие да нося фланелката на България. Винаги съм имал желание да играя за националния отбор, но вече възможностите са различни.

Говори се вече за „ремонт“ на националния отбор. Виждаш ли в следващите генерации потенциални лидери на този тим?

– Разбира се. Има доста добро поколение, което идва отдолу. Идва един момент, в който трябва да има подменяне, подмладяване, което трябва да стане рано или късно. Годинките си минават. Момчетата, които идват отдолу, са свежи, подготвени. Да се надяваме да могат да подкрепят отбора.

Цецо, на клубно ниво какви са плановете?

– Оставам в Динамо Москва. Отборът остава същият. Продължавам там.

Свикна ли с живота в Русия?

– Да, живот и здраве, вече пета година ще бъда в Русия. Отборът, който е там, страшно много ни помага. Още в първата година много ни помогна с адаптацията. Един страхотен клуб, който се стреми само да расте и да печели. Момчетата са млади, работят страшно много, защото искат да печелят. Имаме един страхотен колектив.

За колко време е настоящият договор?

– За една.

Гледаш ли по-нататък?

– Разбира се, вече не съм първа младост. Гледам напред, макар че сега в главата ми е олимпийската квалификация и вече след това какво се случва. Не мисля, че трябва да гледаме в толкова далечно бъдеще. Трябва да гледаме какво се случва в момента.

Представяш ли си завръщане в България и приключване на кариерата у нас така, както направиха някои от най-знаковите фигури за този спорт в последните години?

– Разбира се, че си представям. Би било прекрасно да мога да завърша кариерата си в България. За всяко нещо си има време, то ще покаже всичко.

Автор: Петър Стоянов / „Тема Спорт“ /