В България всеки разбира феърплея както на него му отърва

Нов драматичен обрат на събитията в българското първенство беляза развоя на двата мача от шампионския поток съответно между ЦСКА и ЦСКА 1948 и по-късния по програма между Лудогорец и Левски. Казано на автомобилен език, ЦСКА отново изпусна пол позицията и ще трябва да атакува буквално на последната права за да пресекат финиша първи.

Драма, възторг, надежда и пропадане съпътстваха двубоя на стадион „Българска армия“. Но всичко случило се в рамките на 105-те минути бе истинско. Може би показаното на терена да не е бил очакваното от публиката, но такива се реалностите и толкова си може този червен отбор, който се е устремил към лелеяната шампионска титла. Трябва да се отдаде дължимото и на противника отсреща, който в два поредни двубоя показа как се играе честно. ЦСКА 1948 направиха равен на Лудогорец и пренебрегнаха всички приказки и злословения. А няколко дни по-късно сториха същото и с другия основен претендент за титлата. Харесва или не, това отношение към футбола показва едно съвсем различно морално ниво. Защото наистина от ЦСКА 1948 доказаха на дело, а не на думи, че независимо от всичко играта трябва да е честна. Така както Ривър Плейт направи Бока Хуниорс шампион миналата година и причини мъка на своите привърженици и радост на чуждите. Но другият вариант е да приемеш, че има моменти в които футболът не се играе за победа, а поради някакви други причини. В България винаги се е практикувал точно този начин на мислене. И затова сме на това дередже.

На „Армията“ нещата станаха болезнени в края за домакините, но никой не е обещавал пълно щастие. Ако го играеш честно, футболът е радост и тъга. Еуфорията и мъката вървят заедно ръка за ръка. В една минута се преживява възторг, в следващата те залива страдание. И затова е толкова велика тази игра. Но се практикува и в изцяло българския вариант, който видяхме в Разград. И тогава нещата вече стават уродливи. Тогава приказки от сорта ние играем само за себе си дори не са смешни, а противни. И отблъскващи, защото принизяват достойнството и на този който ги изрича и на онзи, който ги слуша. Грозната истина е трудна за преглъщане, но пък трансформирането и от лъжа в истина е още по-отвратително. А най-ужасното е, че заложниците са едни млади момчета на които се разбива психиката.

Напълно ясно е какво целеше да получи Левски в Разград. Още като се видя стартовия състав, цяла България разбра как ще завърши този мач. Личеше си и от коефициента, който падна до 1,20 в началото на срещата. И петгодишно дете дори е разбрало, че Левски отиде да загуби в Разград и друг сценарий за този мач не е съществувал. Въпросът е как това намерение е било обяснено на футболистите. По какъв начин те са разбрали, че трябва да загубят този мач. Генезисът на отговора ще даде обяснение за много неща в българския футбол.

И тук вече опираме до огромната пропаст между истинския феърплей, демонстриран от ЦСКА 1948 и българския му вариант, показан от Левски в Разград. Отборът със седалище село Бистрица в рамките на пет дни влезе в ролята на екзекутор първо на Лудогорец и след това на ЦСКА. И в крайна сметка остана на еднакво отстояние и от двата конкурента. Никой от тях не може да твърди, че е помогнато на другия. Същото можеха да сторят и Левски. Побеждават Лудогорец в Разград и бият след четири дни ЦСКА на „Васил Левски“. И правят своите фенове горди и щастливи, защото прекратяват в зародиш всякакви спекулации, че Левски е предпочел някой друг за шампион. Нещо повече – с мотивирана игра за две победи Левски имаше огромни шансове да спечели третото място и да не играе на бараж. Сега и над честността на баража надвисва огромно съмнение след помощта в Разград!?

В историята има много такива случаи, но те са белязани само от злорадството, че е попречено на някой друг, а не е спечелено нищо освен споменатото злорадство. И в този случай винаги има трети облагодетелстван незаслужено. Но пък хубавото е, че се вижда кой с какви средства е готов да печели на всяка цена. Защото е повече от ясно, че за да вземеш, трябва да си обещал нещо да дадеш. И то задкулисно. И това е ликът на дългогодишната хегемония.

Съботните мачове вече са минало, предстоят тези в сряда. Съдбата си прави шегички, защото независимо от това, което се случи на „Армията“ и в Разград, съспенсът се запази. Съществува вариант Черно море да играе феърплей срещу Лудогорец и да не направят това, което стори Левски. А в един със сигурност честен мач на „Васил Левски“, ЦСКА чудодейно да намери път към победата. И тогава ще бъде напълно ясно кой е потърпевшият. И ще бъде дори честно точно това да се случи!

Автор: Жаклин Михайлов / „Тема спорт“

Снимка: Официален сайт на Левски