Георги Братоев: Връщам се в националния отбор, ще дам всичко от себе си

Георги Братоев има всичко, за което може да мечтае един спортист – титли, купи, медали… Четвърти е на олимпиада с националния отбор на България в Лондон 2012. С брат му Валентин имат истории за книга и филм, а част от тях разпределителят сподели в подкаста на bTV – „За спорта без клишета“.

„Има място за старите пушки. Има място за всички, които имат добро ниво на волейбол. Връщам се и ще бъда част от разширения състав това лято. Ще дам всичко от себе си, само да сме живи и здрави.

За Вальо не знам – на неговата позиция има много млади играчи, които искат да захапят. Националния отбор е кауза, за която всеки трябва да работи“.

Жоро връща лентата към първите си години на терена.

„В Тренто бях на принципа на сегашните младежи. Българските волейболисти под 25 години смятат, че да се приберат да играят тук е равносилно на крах, огромна стъпка назад, срам и позор.

„Ама как, ще ме сочат с пръст“. И аз мислех така, че само слабите стоят тук, аз не бях слаб. Само и само да изляза зад граница, подписах във Втора лига на Русия“, разказва плеймекърът на Дея.

„На мнението съм, че с българина добър не трябва да бъдеш. Това са думи на Мартин Стоев. Трябва гняв, тормоз и тежка ръка, за да се получат нещата. Както казва нашият президент Александър Маджуров – няма ненаказано добро. Вярвам в това нещо. Ако някой ден съм треньор, ще опитам добра симбиоза между това и малко по-човешки методи“.

„За чужденците не е лесно от Манхатън в Пазарджик, Бургас или Монтана… Не казвам, че София е точката, около която се върти светът. Различно е. Не е лесно на чужденците да се адаптират първата година. Като мине ладата и питат „Ретро изложение ли има?“.

„Като бяхме по-млади, доста излизахме. Една вечер бяхме седнали на по едно уиски и мина Мартин Стоев. Каза, че волейболът и алкохола не могат да въртят ръка за ръка. Той ме отдалечи. Аз и без това не съм пияч, обичам наргиле. Краста ми е„, откровен е 35-годишният Братоев.