Радо Станев: Ще Ви кажа истината, футболен президент ме обиди, нахлух в офиса му и го пребих

Радостин Станев е роден на 11 юли 1975 година във Варна. Много популярен и доказал се във футбола вратар, преминал през Спартак Варна, ЦСКА, Локо София, Легия Варшава, Шинник Ярославъл, Насионал Букурещ, Арис Лимасол, Локомотив Мездра. Бивш младежки национал и бивш национал. Вече 8 години е треньор на вратарите в Славия.

Радо даде изключително емоционално и пикантно интервю за подкаста на колегите от „БЛИЦ“, в което говори за много неща от пъстроцветната си кариера – включително и за екшъни, на които и режисьорите от Холивуд ще завидят.

На няколко пъти по време на разговора ни Радостин Станев беше категоричен: „Това, което съм правил, не бива да го правят младите днес. И като треньор никога няма да го допусна! Нека разказаните от мен неща не служат за пример на никого.“

Защо Спартак Варна, а не Черно море? (1:08 минута от видеото)

Цялото ми семейство е от Спартак – дядо ми, заклет фен на Спартак, баща ми също. Така се запалих. Това е отборът на сърцето ми, с каквото мога помагам. Бях от първите, които участваха активно за връщането на тим в елита. Браво на Асен Миланов и Павлин Николов. Сериозни хора, които са много добър екип. За кратко направиха нови неща – нови бази, нови терени. Стадионът е пред завършване. Сгрешиха с младите момчета, нищо против тях, но. Сега с Херо се надявам тимът да дръпне и като точков актив.

Детството (4:08 минута от видеото)

Израснах в скромно семейство. Татко беше ел. монтьор на автомобили, майка ми беше шивачка, после стана моделиер. Винаги са били до мен и до брат ми, винаги са ни помагали. Аз съм с три години по-голям от брат ми. Той също тренираше в Спартак (Варна), но се изградихме като футболисти на улицата, след като по цял ден играехме. Това казвам и на сега в Славия на играчите – не може само с тренировка на ден. Брат ми и днес с децата си, има момиче и момче, да са живи и здрави, подкрепят Спартак и ходят на стадиона.

Кои са идолите му и защо стана вратар? (5:37 минута от видеото)

Красимир Зафиров – голям вратар, Илия Кирчев, Живко Господинов, Стефан Найденов, страхотни футболисти. На 7 годинки започнах като нападател в Спартак, но след това в 2 или 3 клас вече станах вратар.

Как яхва съдия и даже „Евроспорт“ показва екшъна (6:57 минута)

Играхме във Варна с Левски – 96 или 97 година (б.р. – 1 ноември 1997 година, 1:3). Бяхме силен отбор. Левски идват, но ни казаха, че съдиите ще ги подпират, както се случваше много често тогава. Поведохме с 1:0 и съдията се включи. Централният ни защитник Златин Михайлов при първо нарушение получи директен червен картон. Всички скочиха на рефера, аз бях обезумял, за което съжалявам. Засилих се от вратата, как прескочих всички играчи – не знам, и направо го яхнах съдията. Оказах се върху гърба му. Паднахме на земята. После показаха случката по „Евроспорт“ като част от куриозите им.

Гонят го, но остава на терена

И знаете ли какво се случи – получих червен картон, но хората не знаят или са забравили, защото екшънът продължи. Съдията прибра картона, аз си останах на терена и продължих да играя. Такъв случай няма! Левскарите скочиха. Христо Йовов, Владо Йонков и другите зареваха към съдията: „Ей, ти нали изгони Радо, какво се случи?“. И съдията, тотално шокиран, вика: „Ами той не иска да излиза.“ Аз си поиграх още до 70 и някоя минута, когато се сблъсках с Илиян Симеонов от Левски и получих удар в главата. Това е голям парадокс – показаха ми червен картон, но останах на терена.

За човека, заради когото хората пълнеха стадиона (9:24 минута)

Иво Димов е пет години по-голям от мен. Като юноша съм гледам много негови мачове. Подавал е ръка на много юноши – на мен, на Диан Генчев, Антон Вълчанов. Един важен мач играха в Хасково Спартак с треньор Людмил Горанов и аз пътувах с влака много часове. После нямаше с какво да се прибера. Димов вика: „Ела, моето момче“ и ме качи на клубния автобус, с който се върнах във Варна. Димов ни даваше криле. Обича всички юноши на Спартак. Беше страхотен футболист. Феновете го наричаха Мароки – беше много техничен, изключителен виртуоз с топката. Половината стадион се пълнеше, за да наблюдава Иво Димов.

Реже Литекс и отива в ЦСКА напук на левскарите в семейството си (10:41 минута)

ЦСКА ме потърси последен. Имаше интерес към мен от много отбори, но Левски бяха най-настоятелни. Томас Лафчис ми звънеше толкова често, че не може да си представиш. Това зарадва татко и брат ми, които освен Спартак бяха и левскари. Но аз харесвах ЦСКА и напук на тях исках да отида в ЦСКА. Тогава аз и Диан Генчев бяхме младежки национали, играехме силно и доколкото знаехме Николай Ишков, президентът на Спартак, ни е бил обещал на Литекс след разговор с Гриша Ганчев. Но аз, без да обиждам Гриша Ганчев – сериозен човек, доказал се през годините, не ме блазнеше Ловеч. После разбрах, не знам колко е вярно, че Ишков е взел някакви пари за нас, но ние не отидохме. След това ЦСКА ме потърси чрез Емо Данчев и Георги Василев – треньор, който много уважавам, само хубави неща за него, един от най-добрите в България. После бяхме заедно и в Локо София. Нещата случиха бързо.

В един отбор с Ицо, Емо, Туньо

Пролетта на 1998 година е периодът, в който на Армията се завърнаха тримата, за да се подготвят за световното във Франция. Винаги съм се възхищавал на тях. Съжалявам, че не успяхме да наваксаме пропуснатото от есента. Направихме силен пролетен полусезон. Но след мач със Спартак в Плевен изненадващо махнаха Георги Василев. А бяхме победили тъкмо с 3:0. Много неприятно, че си тръгна Гочето. В тима бяха още Кременлиев, Бончо Генчев, Чомаков, Милен Петков, Мето Деянов, Стилян и Мартин.

0:5 от Левски и какво му казал Ламята (16:35 минута)

Най-лошият завършек на сезона беше 0:5 от Левски на финала за Купата на 13 май. Това е голям кошмар за мен. Толкова години минаха, но кошмарът остава. Не заслужавахме, защото тръгнахме добре в мача – имахме две греди. Реално трябваше да водим, но… Петият гол – автогол на Ламята. Аз топката я взимах, но той вика: „Аз, аз“… Ама си вкара автогол. Викам му: „Жоро, какво правиш, хващах топката“. А той: „Абе, все тая, където четири, там и пет гола…“

Баща му гледа от трибуните (17:00 минута)

Баща ми гледаше мача от трибуните. Много рано ни напусна татко, само на 52 години, не можа да се порадва на живота. Малко се поскарахме след финала с Левски, но всичко мина и замина. Но той не беше щастлив изобщо от победата, защото синът му получи пет гола.

Лъчо Танев го навил за Локо (София) (18:04 минута)

Мениджърът Лъчо Танев не накара да отида в Локо (София), но аз исках в ЦСКА. Малко се поскарахме тогава. Бях на море, Танев ми звънна да се прибирам. Все пак там треньор ми беше Георги Василев. Уважавам Локото, но трябваше да остана, защото ЦСКА си е ЦСКА. След години допуснах грешка, след като от Легия (Варшава) за пари отидох в Русия – в Шинник, но Висшата лига. А в Легия имаше запитвания за мен от Германия – от Херта, защото тогава играех силно.

Преминаване в Легия благодарение на… Стефан Милушев (20:30 минута)

Легия (Варшава) също е армейски отбор като ЦСКА, наричат ги също „армейците“. Правилото „Босман“ още не важеше при нас. Дължаха се компенсации при изтекъл договор. Локомотив (София) не искаше да ме пусне. Тогава обаче се свързах с президента на Марек Стефан Милушев. То ми помогна много в най-тежкия момент от кариерата ми, благодарен съм му и днес и го поздравявам, ако ни гледа. Подписах фиктивно с Марек, а Милушев ми каза: „Качвай се на самолета, отивай в Полша. Радвам се, че помагам на такива момчета като теб. Ще си разваля отношенията с Локомотив, но решил съм. Искам да отидеш, да станеш шампион, да играеш Шампионска лига!“. И всичко това се случи! Легия преведе парите на Марек, Марек с тия пари – на Локомотив София. Локомотив София са разбрали за какво става въпрос и е имало някакъв проблем, но…

Дават му невиждана премия в Русия (24:50 минута)

В Русия видях най-много пари на куп. Най-голямата премия, която получих, беше за победата ни над Зенит (Санкт Петербург) – голям отбор, с космически бюджет. 3:0 ги бихме вкъщи. 12 500 долара на човек за един мач ни дадоха. Премията беше 8000 долара, но президентът остана много доволен. Влезе в съблекалнята и вика: „Браво, юнаци“. Капитанът го помоли: „Може ли да вдигнете премията“. Босът обяви: „Колко – 9?, колко – 10?“, ние всички в хор: „Още, още“. И той: „Е, 12 500 на човек, повече не мога!“.

Пребива президента на Насионал (Букурещ), прави още два екшъна (25:57 минута)

Тогава Джовани Бекали ми беше мениджър. Когато тръгнах да напускам Шинник, той ми вика: „Ела в Румъния, в Насионал, за да си ми под ръка“. Престоят ми в Букурещ е един от най-неприятните. Имах проблеми, исках да си тръгна, тъй като получих предложение от Арис (Лимасол). В началото уговорката ми с президента на Насионал Константин Яков беше, ако има оферта, да ме пусне със свободен трансфер. Той не си спази мъжката дума. Отивам и му казвам: „Имам предложение, искам със семейството ми да отидем в Кипър“. Той отсече: „Няма шанс, Ако платят обаче 150 000 долара, отиваш“. Аз не вярвах: „Ти сериозен ли си, имахме уговорка?“ Той отговори: „Нямахме уговорка“. После втора среща, отидох с бившата ми вече жена при него. Тя му обясни на английски, че е важно за нашето семейство и за детето ни да сменим обстановката. Но оня си пее неговата песен: „Няма шанс да го пусна!“. После имах трети разговор. Отивам аз ек на ек в кабинета му, бях набрал, типично в мой стил. Казах му директно: „Ти си най-голямата муха-президент, която познавам“. На румънски му го изстрелях. „Ти не си пич, не си мъж, не си държиш на думата“. Той ме обиди: „Български циганин си!“. Изблъска ме, удари ме в гърба и ме изгони от кабинета си. И познай какво последва: Стоя си аз отвънка, стъпил на едно чердже, изгонен като куче и си викам: „Кой си ти, бе, кой!?“ Обърнах се, влязох, хванах го за ризата и му ударих една глава. И го наплюх юнашката. Оня падна на земята. Наплюх го, нахраних си го, ама адреналинът взе да ме тресе. Тръшнах вратата, взех да слизам по стълбите, но целият треперих. Взех да осъзнавам какво се случва. Звъннах на Жорката Градев. Той: „Пак ли нещо, какво направи“. Викам му: „Набих президента. Кажи какво да правя. Направих тъпотия!“. После последствията бяха, че не ми плащаха заплатите. Да, ама при две неплатени заплати, чао, Букурещ. Получих служебна картотека и право в Кипър. Кипърците, евала на хората, точни, коректни. Там изкарах супер.

Имам друг екшън в Насионал. Това, ако го направи мой футболист сега, не знам какво ще му се случи. Играем с Политехника (Тимишоара). Треньорът вечерта ми каза ,че няма да играя. Викам му: „Ти подиграваш ли се нещо?!“. Взех си едно такси и си хванах самолета за Букурещ. Ако мой футболист го направи днес, ще го закача някъде… От Букурещ – на колата и газ за Варна. Стоях там месец и нещо.

Друг случай. С Насионал играем срещу Стяуа на стадион „Генча“. От полския Корона (Келце) искаха да ме върнат в Полша и да видят моментното ми състояние. Какво моментно състояние – в 15-ата минута стана 3:0 за Стяуа. Централният ни защитник правеше едни глупости и аз си го напсувах на румънски, той ме „нахрани“ също. Стяуа бият тъч, стадионът пълен, дават мача по телевизията. Аз обаче зарязах вратата и отидох да се бия с него – със съотборника ми. Спряха мача, разтърваха ни, кой кого удря, цирк голям. На полувремето обаче има продължение. Какво му направих аз? Събух си обувките, за да не се пързулна нещо, влязох в съблекалнята и се засилих да го ударя. Треньорът на вратарите ми направи суплекс, за да не стигна до целта си – до съотборника ми. После ме заключиха в тоалетната, за да не изляза. Аз обаче разбих PVC-то. Президентът ме наказа с 2-3 хиляди долара глоба. Онзи само с 1000, защото аз си бях виновен.

На крачка от участие на Мондиала през 1998 г. (35:05 минута)

През 1998 година бях в списъка на националите за световното във Франция. Бях с тима на подготовка в Германия преди световното, участвах в снимки на календарите, имах в паспорта френска виза. Христо Бонев – треньора, явно някой му повлия. Стана заради друг футболист. Искаха да вкарат още един полеви играч и затова мен не извадиха от състава. Няма да му казвам името, защото ми е приятел. Това беше сериозен удар за мен, защото е друго във визитката ти да пише, че си бил в състава за световното първенство.

Ръкува се с Марадона (37:00 минута)

Бях част от националния за контролата с Аржентина в Буенос Айрес през същата 1998 година – беше част от подготовката ни за световното. Тогава Марадона дойде в хотела да се види с нашия Марадона – със Стоичков. Всички се здрависахме с Диего, после се шегувах с приятели, че една седмица не съм си мил ръцете.

Накрая на кариерата в Локомотив (Мездра) (37:50 минута)

Имах проблем с бъбреците, правих чести възпаления и лекарите ми казаха да спра с футбола. Бях на 34 години и 6 месеца. В Мездра страхотен проект и сериозни хора с много пари. Но нещо се случи с бизнеса им. Опитни футболисти бяха събрали – Пажин, Илия Илиев, Саша Симонович.

Славия, Венци Стефанов, Заги, Светльо Вуцов и другите (39:05 минута)

Славия е първият клуб, в който се задържам толкова много години. Вече съм 8 години там. Хората са много точни, много коректни, няма напрежение, дава се възможност да се развиват млади футболисти, млади вратари. Нашият собственик и нашият президент вече над 26 години са начело на Славия. Никога не е имало катаклизми и проблеми. Никога не е обещавано нещо, което не може да бъде изпълнено. Венци Стефанов – много точен, много коректен. Треньорският екип със Загорчич, който много години вече доказва, че е много добър треньор. За Светльо Вуцов – страхотен вратар и талант. Но има още някои неща да променим. Вратар стана, но искам да те направя професионалист. Надявам се да ме разбира момчето.

За края на едно голямо приятелство (42:12 минута)

С Дидо Генчев от деца сме заедно – в школата на Спартак, в мъжкия отбор на Спартак, в младежкия национален отбор, после и в Локомотив София. Бяхме неразделни. Работеше в школата на Спартак Варна, а аз бях част от Управителния съвет на клуба. На едно заседание се взе решение да се махнат всички треньори, които са били в школата и да се започне наново. Аз държах Диан Генчев да остане. Но така се случи, че моето мнение не повлия. Той остана с грешна представа, че аз имам участие в раздялата с него. Блокира ме, развалихме си отношенията. Аз се опитвах да му кажа, че това не е вярно, че бих направил винаги всичко за него, защото го ценях. Но станаха страшно много години, в които не контактуваме, а на мен ми тежи. Направих опити да му пиша на рождени дни, но никакъв отговор.

Автор: Румен Илиев, Калоян Генчев, Антон Тончев, Георги Колев / „БЛИЦ“