С Вълов футболът бе игра за мъже

Илия, който днес става на 60, пазеше дори със спукан череп, а спасените дузпи срещу Рода влязоха в златната колекция на червените евроспомени

Любомир СЕРАФИМОВ

Кое е общото между две от най-болезнените поражения във вековната история на Левски – 3:6 от Ботев Вр на „Герена” на 11 декември 1985 г. и 0:5 от ЦСКА на 1 октомври 1989 г.? И при двете на вратата на щастливите победители бе един и същ футболист – Илия Вълов, който днес празнува 60-годишен юбилей. Само това да бе направил, кариерата му щеше да е осмислена и завършена. Зад гърба си обаче остави шампионски титли, полуфинал и четвъртфинал в евротурнирите, неподобрени още рекорди и куп спасени дузпи. Както и пример за мъжество за сегашните поколения. Във време на играчи, хващащи се със и без повод за главата след безобидни единоборства, звучи някак невероятна историята за касапницата в Дъблин, устроена от безкомпромисните ирландци на нашите национали в евроквалификация на 14 октомври 1987 г., за която и досега потърпевшите твърдят, че е най-грубият мач, в който са участвали някога. Жертва на домакинския терор стана напусналият с комоцио страж на българите Антонио Ананиев и на пожар в началото на второто полувреме трябваше да се появи Илия Вълов. При един самопожертвувателен плонж обаче той бе ритнат в главата, но довърши двубоя с комоцио, а последвалият преглед след завръщането в София показа, че е играл със спукване на черепа и съвсем реална е била опасността да получи мозъчен кръвоизлив на игрището. Едно време футболът наистина беше игра за мъже, а на терена не излизаха гелосани манекени с модни прически и бради, диадемки и татуировки.

Кариерата на Илия в националния тим пострада от факта, че по същото време България разполагаше с цяла плеяда даровити вратари, достатъчно е да споменем само Георги Велинов и Борислав Михайлов. И въпреки това записа цели 34 мача за А отбора, въпреки че голяма част от състезателния му път мина в скромния провинциален тим от Враца, а не под светлината на столичните прожектори. Бе сред 22-ата избраници на селекционера Иван Вуцов за световното в Мексико през 1986 г., но там не „хвана ръка” заради Боби. И отиде в ЦСКА през лятото на 1988 г. след 180 мача за първенство за Ботев, а червените се превърнаха в дриймтим без слаби постове не само за българските стандарти. През 1988/89 г. армейците, водени от Стратега Димитър Пенев, стигнаха до нещо, което едва ли някога ще бъде повторено – титла, национална купа и Купа на Съветската армия, допълнени и от първата Суперкупа на България.

Нищо не беше случайно – към сработения вече състав се прибавиха важните липсващи елементи – вратарят Вълов, креативният халф с великолепна техника Георги Георгиев-Гецата и виртуозът с топка в крака Пламен Гетов. Съвършенството вече бе само на крачка разстояние, а фиестите на „Армията” следваха една след друга. В периода от 13 март 1988 г. до 6 май 1989 г. бе счупен и националният рекорд по непобедимост – 36 поредни шампионатни срещи без поражение (25 победи и 11 равенства, голова разлика 101-27). Серията започна още преди идването на Вълов, при Румен Апостолов, но в по-голямата си част бе с негово участие (20 двубоя) и завърши отново при Апостолов. Все още неподобрен е и рекордът му за спасени дузпи в елита, който държи заедно със стража на пловдивския Ботев Димитър Вичев – 12.

За рейда на армейците през сезон 1988/89 г. до полуфиналите на турнира за КНК още се разправят легенди с основни герои знаменитото трио в атаката Христо Стоичков – Любослав Пенев – Емил Костадинов. Но изпъкна и вратарят, изиграл паметни двубои срещу гръцкия Панатинайкос и нидерландския Рода. В Ниската земя бащата на бъдещия гигант в червената отбрана Вальо Илиев показа колко всъщност е голям. След разменени победи с по 2:1 се стигна до дузпи. Макар и с контузия, Вълов компенсира пропуска на първия наш изпълнител от бялата точка Любо Пенев, който уцели гредата, като отрази ударите на Грунендайк и Буребах. Последва среща в голямата четворка на турнира с великата Барса на Йохан Кройф, а в реванша в София на 19 април 1989 г. Вълов парира дузпа, бита от всепризнатия майстор Гари Линекер. Спасените дузпи също са част от еврохаризмата на ЦСКА, а те поставиха Илия редом до Георги Найденов, Йордан Филипов, Стоян Йорданов и Георги Велинов.

Нечовешките му спасявания в Керкраде се наредиха в златната колекция на евроспомените за червените фенове – там, където са повалянето на законодателя на тоталния футбол Аякс, двата гола на Стойчо Младенов срещу Ливърпул, лудите 18 минути срещу Байерн, подвизите на Джони Велинов в Сан Себастиан, фантастичните попадения на Ицо Стоичков, смълчали храма на футбола „Камп Ноу”…

Вълов няма нужда да бъде канонизиран за светец, той има и своите чисто човешки слабости, които му пречат през годините. Никой обаче не може да го обвини в сребролюбие и липса на морал. През 1986/87 г. свищовските студенти се разделиха с А група по крайно болезнен начин – в последния кръг те държаха козовете в своите ръце, но финалната дума имаше Илия Вълов. Академиците ги оправяше домакинска победа срещу средняка Ботев Вр, който не играеше за нищо. „Мачът в Свищов започна с 15 минути по-късно от нашия, сигурно бе някакъв трик – разказва в автобиографията си Иван Вуцов, който по онова време бе начело на един от отборите, замесени в битката за оцеляване – Спартак Пл. – Аз се прибрах в автобуса вече убеден, че изпадаме. В последните няколко минути при 0:0 напрежението стигна връхната си точка, слушах мача по радиото в рейса. Свириха дузпа за Академик, не знам кой я изпълни, но вратарят Вълов я спаси. Мачът завърши и ние оцеляхме благодарение не на нас самите, а на другите. По-късно Вълов ми разказа, че зад вратата му на малкото стадионче на Стопанската академия имало хора, местни, които са си сваляли пръстените и са му казвали: Пусни един гол и ти хвърляме златото! Той обаче не се поддал”. Честността във футбола рано или късно се възнаграждава – две години по-късно стражът стигна до златните медали в първенството с ЦСКА.

ТОВА Е ИЛИЯ ВЪЛОВ

Роден на 29 декември 1961 г. Играе в Ботев Вр (1980-1988), ЦСКА (1988-1990), Локо Сф (юли 1990-септември 1990), Динамо Берлин Гер. (октомври 1990-1991), Аустрия Виена Ав. (август-1991-ноември 1991), Добруджа Дч (януари 1992-юни 1992), Кършиака Измир Тур. (1992-1994), Денизлиспор (1994-1995), Алтай Измир (1997), Ботев Вр (1999-2001), Расово. С 249 мача в бившата А група – 180 за Ботев Вр, 46 за ЦСКА, 8 за Локо Сф, 15 за Добруджа.

Двукратен шампион с ЦСКА (1988/89 и 1989/90 г.). Носител на купата на България с ЦСКА (1988/89 г.). Двукратен носител на Купата на Съветската армия като второстепенен турнир с ЦСКА (1988/89 и 1989/90 г.). Носител на Суперкупата на България с ЦСКА (1988/89 г.) С 14 мача за ЦСКА в евротурнирите. Полуфиналист за КНК с ЦСКА (1988/89 г.). Четвъртфиналист за КЕШ с ЦСКА (1989/90 г).

С 34 мача за А нац. отбор. Дебют на 31 август 1983 г., Гърция – България (2:3). Последен мач на 26 септември 1990 г., Швеция – България (2:0). Участва на финалите на световното първенство в Мексико през 1986 г.

Старши треньор на Ботев Вр (1999-2002), треньор на вратарите на Черно море Вн (2002-2004), ЦСКА (април 2006-септември 2006), Ботев Вр (2019-2020). Изпълнителен директор на Ботев Вр (2015).

„Тема Спорт“