Бербатов обявява края на кариерата си скоро! Митко призна: Иска ми се сега да съм в Ман Юнайтед или Тотнъм, но вече всичко трака
Димитър Бербатов е много близо до официалния край на активната си футболна кариера. Родният нападател разкри още, че към него няма отправени предложения, за да продължи игровата си практика на терена.
„Идва и този момент, и най-вероятно ще го кажа официално, както правят и други като мен. За съжаление трябва да призная, че не е далеч моментът, но е част от живота – едно нещо свършва и започва друго“, заяви Бербатов пред „Спортал“.
Бербатов коментира и затрудненията, които среща самият той, а и всеки друг професионален спортист, когато трябва да бъде направена трезва преценка на собствените способности и точният момент, за да бъде поставен края на една професионална кариера.
„Това е един от най-трудните моменти и аз не правя изключение. Трябва да премислиш нещата отвсякъде – най-вече сам за себе си, да си дадеш съвет. След това, ако имаш желание, може да попиташ близките си хора, които знаеш, че наистина ще ти дадат правилния съвет и можеш да разчиташ на тях. Но решението си остава изцяло твое. Минуси, плюсове, къде си бил преди, как си играл, как се чувстваш, когато станеш сутрин. Защото ставаш и всичко започва да трака.“
Вече на 37 години, Димитър Бербатов запълва времето си с все повече странични занимания, като отделя време на своята фондация за стимулиране на талантливите деца на България, за професионални футболни анализи в чуждестранни медии.
„Аз имам щастието на 37 години все още да мога да играя футбол и да се чувствам добре. Но какъв футбол можеш да играеш!? Иска ми се да бъда в Манчестър Юнайтед или в Тотнъм в момента, но не е възможно – просто си знам възможностите. И в същия този момент искам да играя футбол, но да не изглеждам, като че се нося по течението. Може би го имаше този момент в някои от мачовете в последната ми дестинация – Индия, но всичко това е породено от любовта към футбола. Просто не искаш да спираш. Но идва този момент, в който трябва да кажеш „ОК, Берба, може би е време, колкото и да е трудно, да спрем – постигнахме, каквото постигнахме“